Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.05.2017 сутрин, Рила)

(продължава от предишния петък)

 „С голяма вяра цар Бхарата извършвал различни видове жертвоприношения. Понякога ги изпълнявал изцяло, а понякога частично. Ала при всички приношения били строго спазвани регулациите за  чатурхотра – четирите огнени жертви. По този начин Бхарата Махарадж обожавал Върховния Бог. След като направел приготовленията за различните приношения, Махарадж Бхарата поднасял резултатите в името на религията на Всевишния Господ, Васудева. С други думи, той извършвал всички яги за удовлетворение на Бог Васудева, Кришна. Махараджа Бхарата считал, че понеже полубоговете са различни части от тялото на Васудева, Той контролира тези, които са описани във ведическите мантри. Мислейки по такъв начин, Махараджа Бхарата бил избавен от материални замърсявания, като привързаност, похот и алчност. Докато свещенослужителите поднасяли жертвените съставки в огъня, Махараджа Бхарата вещо разбирал как приношенията, направени към различните полубогове, били просто предлагания към различните части на Бога.”[1]

И така, Бхарата Махарадж имал виждането, че различните божества, призовавани чрез мантрите, били определени части от Бога. Това е много поучително, защото отвъд външното многообразие е нужно да съзираме вътрешната същина. В рамките на един живот извършваме голямо разнообразие от дейности. При все това трябва да присъства едно настроение – че каквото и да правим, то трябва да е нежно и любящо приношение към Бога. Посветеността не се ограничава само до храмовата стая, а пък като излезете е строго забранено да вършите същото – не. Стремете се да вземете настроението със себе си. Обаче внимавайте в каква посока. Не да донасяте външния дух в храма, а обратно – този дух да отнасяте в света.

Една мантра – това е много важно – се определя от дадени фактори и характеристики. Например, един аспект е риши-муни, който предава мантрата, който е като пазител и главен авторитет точно на тази специална мантра. После има аспект на Върховния, който се призовава с тази мантра. После го има значението; след това резултатът от мантрата. Толкова много различни аспекти са. Затова мантрата е и като инжекция. Може в началото да не разбираме всички различни аспекти и дълбини на мантрите, които повтаряме. Но ако започнем да практикуваме, те ще се разкриват. Така че правилното повтаряне на мантри не е интелектуален напън. То е покана към Всевишния. Веднъж Б.Б.Тиртха Махарадж рекъл: „Като кажете „Харе Кришна”, това е като покана на входната врата: „Добре дошъл!”. Така че не се изненадвайте, ако някой потропа на вратата.” Това е: вашата духовна практика е покана към божественото. То ще се разкрие, гостенинът ще дойде.

„Например, Индра е ръката на Върховния, Сурия (слънцето) е Неговото око. Така Бхарата Махарадж считал, че приношенията, поднесени на различните полубогове, всъщност са предложени на различните части на Бог Васудева”. По този начин, пречистено чрез ритуални жертви, сърцето на Бхарата Махарадж било напълно незамърсено. Неговото предано служене към Васудева, Бог Кришна, нараствало ден след ден. Бог Кришна, синът на Васудева, е изначалната Божествена Личност, проявена като Свръхдуша (Параматма), както и като безличностния Брахман”.[2]

Тук, благодарение на правилното извършване на приношения, сърцето му било пречистено. И какво последвало? Неговата преданост нараствала ден след ден. По това можем да отсъдим за себе си. Ако чувствате, че предаността ви расте ден след ден, тогава можете да заключите: „сърцето ми е напълно пречистено”. Ако не усещате предаността ви да нараства ден след ден, значи трябва да извършвате повече духовни дейности. Защото природата на материалните неща е разпад. Нарича се ентропия – как всичко се разпада. Кали Юга на езика на науката е ентропия. Тогава какво да кажем за природата на божествените, духовните неща – те също ли се разпадат? Не, те трябва да нарастват, тъй като принадлежат на различна природа. Може да е бавно или невидимо, но неминуемо растат.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.7.5-6

[2] „Шримад Бхагаватам” 5.7.7