Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




отражение

Въпрос: Вие давате формулата: “Привързаността носи страдание, а любовта – мъка.” Бихте ли дефинирали моля разликата между страдание и мъка?

Тиртха Махарадж: Разликата между страданието и мъката може да бъде доловена в остротата и дълбочината на чувствата. Фройд дава една странна дефиниция за щастие: когато не страдаш твърде много. От това излиза, че страданието е обичайното състояние в живота, което се потвърждава от шастрите и традицията. На изток казват, че животът е страдание, обаче хората като цяло са щастливи и удовлетворени; докато на запад ние обикновено бихме искали да кажем, че животът е щастие, но въпреки това изпитваме страдание. Така че това е обусловеност, общ тон. И понеже целият човешки свят се основава на раса, взаимоотношенията, тъй като хората по природа са раджастичен, страстен тип, затова и естествената последица от страстта е страданието.

Докато мъката е нещо по-различно според моето разбиране. Мъката прорязва по-дълбоко и по-остро, ала това не би трябвало да е просто чувство, защото чувствата идват и си отиват. Мъката се генерира и в емоционалното его, но ние трябва да съхраняваме способността си да изпитваме такава мъка само за най-добрата страна от живота. И не че твърдя, че животът е страдание; тук по-скоро влиза в сила дефиницията за любов, защото любов е не с кого можеш да живееш, а в чие отсъствие загиваш на мига.

Но тогава може да речете: въпреки че може да изпитваме непосилни чувства, все пак не умираме – нито завинаги, нито многократно. Ала всъщност умираме. За един кшатрия да загине веднъж на бойното поле е достатъчно за постигането на съвършенство. Докато един брахмана трябва да умира много пъти, тъй като в този случай това е развитие – да умреш за предишното, по-несъвършено ниво на съзнание, да умреш за грешките, за недостатъците. А без божествена обич целият този живот е един вид оцеляване, очакване на осъществяването.

А в най-висшата степен на екстатичните чувства, един от елементите на вябхичари-бхава е чувството за тотално изличаване, дължащо се на липсата на любимия Кришна. Но това се проявява много рядко, и не е задължително да става дума за физическа смърт, по-скоро за ниво на съзнанието, което много наподобява някои емоционални земни чувства, макар да е напълно различно от тях.



Leave a Reply