Sharanagati

Откъде произлиза страха? Основният източник на страха е невежеството; ако не познаваме, ако не усещаме хармоничността на съществуването, ние се боим какво ли ще се случи. Но се казва че „за отдадената душа няма страх”. Това означава, че саннйаси трябва да е напълно отдаден на целта. Иначе не би могъл да постигне безстрашие. Какво означава отдаване – да скочиш в скута на любящия Бог. И каквото и да дойде, да го приемеш с умиротворено сърце. Говорихме за това – когато слънцето, луната и звездите изпопадат от небето, а земята се раздели на парчета, въпреки това вярата ти трябва да остава непоклатима. Подобен тип безстрашие не е за начинаещите. То е единствено за онези, които се опитваме да следваме.

А как се постига такова безстрашие? Чрез пречистване на съществуването. Защото най-напред е съществуването, сат. Пречиствайки съществуването можем да дойдем до безстрашната позиция на чит, разбирането – как стоят нещата.

Трябва да има някакво развиване на духовно знание. Разбира се, не просто на празно и сухо знание, по-правилно е да го наречем мъдрост, духовна мъдрост. Защото човек може да се изгуби в познанието. Всяка една идея може да бъде подкрепена от писанията. Всяка! Каквото и да хванете, каквото и да ми кажете – то може да бъде подкрепено във Ведите. Точно както в Библията се казва: „Господ не съществува.” Това го пише в Библията! Как така, ще речете. Но ако прочетете изречението докрай, то гласи: „Господ не съществува – казва глупакът.” Така че не взимайте само половината цитат, вземете цялото послание. Развиването на знание трябва да води до добри резултати. По плодовете се съди за дървото. Затова ако някой каже: ‘Тази практика, този гуру или тази линия не са автентични” – макар плодовете да са много добри – тогава трябва да се приложи тази максима: че за дървото се съди по плодовете. Защото толкова често има критицизъм…

Тъй или инак, саннйаси трябва да развива знание за да дойде самият той до една по-непоклатима гледна точка, а също за да помогне на останалите, установявайки стандарта. А пречистването на съществуването е необходимо за да подкрепи реализациите си, да ги направи валидни. Защото ако чуваме красиво послание, но виждаме лоша практика, картината отново е непълна.