Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Има единство, хармония. Но по-ефикасно служене може да се получи от точно определено, а не от по-висше място. Всеки има своя специифична способност и служене, и ако служи оттам, ще бъде най-добре оползотворен. Ако бъде поставен в по-висш кръг, където не му е мястото, ще се породи вражда и той ще се окаже губещ. Разбирате ли?”[1] – това е следващият въпрос на Шрила Шридхара Махарадж. А преданият отвръща: „Все още не ми е съвсем ясно.”

Това е, което виждаме – двамата участници плават на съвсем различни нива. Единият се опитва с цялата способност на ушите и мозъка си да проумее нещо, но понеже тази му способност е ограничена, успява да разбере съвсем малко; докато другият влага цялото си сърце, всичките си думи и чувства да обясни нещо – и той също се усеща ограничен. „Трябват ми милиони усти да мога правилно да прославя моя учител!”– такова е чувството на великите. А какво е чувството на мъничките? „Трябват ми милиони уши, за да те слушам.” И така, „все още не ми е съвсем ясно.”

Тогава Шридхара Махарадж казва: „Ачарям мам виджаниян[2] – на началното ниво ни се казва, че ачария, гуру, е Кришна. След това Рагхунатх дас Госвами, който е ачария на прайоджана, най-висшата цел, казва, че позицията на ачария не е тази на самия Бог, а на Негов любимец. В крайна сметка откриваме, че любимецът на Кришна е в категорията на неговата енергия и това е гуру.”

Виждате ли, толкова е хубаво. Най-напред виждаме божествената функция и това е добре. По-нататък виждането ни става по-прецизно и можем да разграничаваме между аспектите севя-бхагаван и севак-бхагаван – Богът, на когото се служи и Богът-слуга. Затова пеем толкова често: сакшад дхаритвена … кинту прабхор ях прия ева тасям[3] – „Духовният учител е много скъп на Кришна”.

„В началото е споменато в шастрите, че Брахман означава Абсолюта като цяло. Но с ясна визия ние виждаме, че има Нараяна, Васудева, Рамачандра и толкова много други форми. А с дори още по-ясна преценка откриваме Кришна отвътре. Разбирате ли?”

След всички тези теории, стигаме до една история. „Веднъж Кришна бил на конференция, заедно с Баларам и Уддхава. Видели да наближава една маса от светлина. След известно време насред масата светлина се провидяла фигура. Като приближила още повече, видели, че фигурата е на мъж. Щом дошла още по-близо, успели да разберат: „А, това е Девариши Нарада!” По същия начин, отдалеч може да имате разбиране за целостта – точно както като гледате Хималаите отдалеч, виждате много неща. Но колкото повече приближавате, ще откривате специфични части с повече яснота. А когато действително пристигнете, ще намерите своя Господ и своите приятели, и ще общувате там. Тогава няма да виждате целите Хималаи, а ще се намирате на едно точно определено място. И именно там, а не в цялото, ще откриете, че мечтаната цел на живота ви се е осъществила.” Толкова е красиво! Не можем да се приютим в цяла огромна планинска верига, но можем да се приютим в една мъничка пещера.

„По същия начин, когато подхождате към Кришна отдалеч, Той е сат-чит-ананда, безкраен! После, колкото повече Го приближавате, понеже сте мънички, ще бъдете поставени в точно определена позиция. Така в съответствие с пригодността ви, ще ви заемат в специфична позиция на служене. Там ще се захванете със служенето, което се иска от вас и оттам ще черпите най-пълното удовлетворение, съответстващо на природата ви.”

 

(следва продължение)

[1] От Шрила Шридхара Махарадж, „Специфично служене”

[2] „Шримад  Бхагаватам” 11.17.27

[3] „Шри Гурващакам”, 7



Leave a Reply