Sharanagati

Ако анализираме трите начални теми в „Гита” – живите същества, света и Бог –  трябва да достигнем едно прогресивно разбиране и на трите. Кое е първото, което трябва да проумеем за себе си – нека започнем оттук. Първото, което трябва да разберем е, че сме души от духа. Чували сме това стотици и милиони пъти, но нека го приложим на дело. И така, ние сме вечни души – това е първото ниво на разбиране. А втората стъпка е: щом съм вечна душа, значи принадлежа на Върховния. Това е самбандха. И щом принадлежа на Върховния, щом принадлежа на Бога, значи помежду ни има връзка на обич. Така можем да кажем, че това е самбандха, абхидея, прайоджана – аз принадлежа там; имам практика, която да извършвам; и имам перспектива, която да постигна. Това е разгръщащото се разбиране за нас самите.

А как се развива разбирането за света? Много пъти си мислим, че светът е като затвор, че той е нещо лошо, просто едно ограничение. Вярно е, че светът е мая, илюзия, но ако се стремим да го разберем по по-проникновен начин, ще видим, че макар да е илюзия, той наистина съществува. Материалните обстоятелства имат някакъв вид реалност. Не най-окончателната реалност, тъй като е обусловена, но реалност има. Ала най-висшето разбиране дори за тази относителна материална вселена е, че тя служи на божествената цел по множество различни начини. В крайна сметка тя осигурява обкръжение и за божествената лила да се прояви. Когато Кришна идва на тази планета Земя, това тъй наречено материално обкръжение се пренасища с божествено присъствие.

И тогава какво да кажем за развиващото се разбиране за Бога? Според „Гита” трябва да разбираме Кришна в три главни характеристики, а именно пурна, пурнатара и пурнаттама – съвършен, по-съвършен и абсолютно най-съвършен. Това са трите аспекта, които трябва да виждаме и долавяме у Него. И ако искаме да сме малко по-реалистични, теоретично тези три нива са аспектите на Върховния: Брахман, Параматма и Бхагаван.

Щом подхождаме към най-висшето, значи този процес е най-висш, безконечен. Също така се казва, че една от основните черти или характеристики на Кришна е, че Той е милостив. И в „Кришна, източникът на вечно наслаждение” се казва, че той упражнява безмерната си милост по безбройни начини спрямо отдадените си. Така че щом се обръщаме към този най-висш източник на всичко, това приближаване също е висше и няма предел. Ако отношението ни към Кришна е като новопристъпили, винаги можете да идвате още една стъпчица по-близо, още една стъпчица по-близо. Така че разбирането ни за Бога трябва да бъде в развитие!

Веднъж обсъждахме тази тема с един практикуващ от друга религия. И аз казах: “О, колко е хубаво, че нашият Бог израства в способностите си, в качествата си, Той расте!” А моят приятел с ужас отвърна: “Не, не, това е невъзможно! Бог не се променя!” Но постарайте се да вникнете колко красива е тази концепция! Казва се, че Кришна тича след самия себе си. Хубостта Му и качествата Му неспирно нарастват. Има само една личност, която може да е в крачка с този растеж, и това е самият Той. Това е много прогресивно разбиране за изначалния извор на всичко! И тук промяната не е недостатък. Тя е преимущество, тя е признак на живот! Нашето разбиране за Бога не е, че Той е парче лед, камък. То е живо разбиране, разкриващо все повече и повече от красотата Му.

Така че растежът не може да липсва в пълното съвършенство. Обикновено в материалната равнина ние мислим че промяната е от лошо към по-лошо. Или от едно ниво на друго, но пак несъвършено. Но това е едно ограничена концепция за промяна или растеж. Абсолютната концепция за растеж е, че това е нещо отвъд човешкото разбиране. И едно истинско проявление би следвало да разкрива все повече и повече от красотата си. Това означава промяна! Обаче тук тя не е недостатък. Това е постоянно разкриване на още и още хубост и великолепие. Или можем да кажем – на още и още любов. В материалната равнина любовта като емоция намалява. В началото имаме повече, а към края – по-малко, или дори никак. „Преди си мислех, че той е моят рус герой, а какъв е този дебелак край мен сега?” Или “Мислех тази жена за принцеса, а тя се оказа ламя.” Така че промяната на материално ниво обичайно е влошаване. Но можете ли да си представите Кришна като дебел, стар инвалид? Не, Той е вечно млад, в най-очарователния период на Своята красота и мощ. Винаги разкриващ все повече и повече от дивните си способности.

Затова ако повтаряте махамантрата, например – в началото тя е сладка. Ако продължавате да я повтаряте след 50 години е още по-сладка. Вкусът няма да намалее. Колкото повече правите това, с толкова повече чувство ще вниквате. По същия начин и нашето разбиране за Кришна е, че Той се развива, че Неговата красота нараства – отвъд всякакъв предел.

(следва продължение)