Sharanagati

Наскоро посетихме храма на Гопала Бхатта Госвами. Това е много известно място, защото там се почита Радха-Раман. Радха-Раман е само-проявено мурти. Това е дълга история, но да я разкажем съвсем накратко: Гопал Бхатта Госвами обожавал шалаграм-шила. Това са едни много специални камъни, идващи от непалските реки, белязани с различни знаци; те биват считани за представители на Върховния Бог. Той почитал един такъв камък; има специфични правила и регулации за неговото обожание. Гопала Бхатта Госвами бил един от шестимата госвами на Вриндавана. Много възвишен, много брамински тип човек. Всичките му духовни братя вече обожавали Радха-Кришна – красиво-оформени образи на Божествената Двойка. А той си казвал: „Толкова съм нищожен! Аз обожавам само този шалаграм-шила според браминските стандарти…” Не забравяйте че обожанието на шалаграм-шила е нещо изключително висше! Но той го считал за нисша класа обожание в сравнение с божествения екстаз на останалите. Той си вършел служенето, но неспирно се молел в сърцето си: „Мой Господи, ела при мен, яви ми се по някакъв начин! Как мога да издържам тази раздяла с Теб?!” И молитвите му били толкова силни и искрени, че от шалаграм-шила се проявила една прекрасна форма на Кришна. И така, Радха-Раман е само-проявило се мурти. И дори самото място, на което се е проявил се пази като свято място за поклонение.

И както знаете, за Кришна разбира се всичко е възможно; от един малък камък Той би могъл да прояви огромна форма на мурти. Но този път не сторил така. Този път се проявил в малка форма. Затова Радха-Раман е съвсем мъничък. А ако стоиш на 20 метра от олтара на практика не виждаш нищо. Пък и особено индийските възрастни бхакти са с полуслепи очи. А муртито е толкова мъничко… какво да сторят? Затова в храма на Радха-Раман има един стар вайшнава – виждам го от време на време – който има монокъл и с него проверява: о, Радха-Раман си е там! Като пират! И споделянето е толкова силно в сърцата на тези хора, че след като свърши с проверката и види че Радха-Раман си е още там, той го подава на съседа си също да погледне! Много е сладостно да гледа човек как обожават Радха-Раман там… И традицията им е толкова силна, че обожанието тече неспирно от петстотин години насам. С такава интензивност, че в кухнята още гори същият огън, който е бил запален от Гопала Бхатта Госвами. Само си представете! Да поддържаш огъня жив петстотин години! Това е доста голяма посветеност!

И така, това е един много специален храм; всички бхакти отдадоха почитанията си на Радха-Раман и вече си тръгвахме. И тогава на входа видяхме да влиза един възрастен човек. Аз веднага бях впечатлен от присъствието му. Мислех, че и той е поклонник. Всички бхакти, които бяха с мен бяха поразени от срещата с Радха-Раман, затова никой не му обърна внимание. Но аз незабавно помолих за благословиите на този старец с хубава роба, хубава брада, хубаво излъчване и го попитах: „Може ли да те снимаме?” Защото той имаше класическо лице. Такива лица не се срещат на всяка крачка по булевардите на София. Той отвърна: „Да, разбира се!”  И изчака за миг докато извадим  оборудването за да направим хубава снимка. А междувременно – защо започнах да ви разказвам цялата тази история за Радха-Раман – междувременно той ни даде и наставление. Каза: „Не забравяйте, че освен Кришна всичко друго е илюзия. Извън обожанието на Кришна всичко е илюзия.” А после добави: „Знаете ли, аз съм старшият отговорник на този храм…”