Archives

Calendar

June 2022
M T W T F S S
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 06.05.2017 сутрин, Рила)

(продължава от предишния петък)

 „Съдбата била предопределила Махарадж Бхарата да се наслаждава на материално великолепие в продължение на хиляда пъти по десет хиляди години.” Съдба. Ако пресметнете в своя живот, колко минутки наслаждение на материалното изобилие сте имали? Ала дори и този дълъг период изтекъл: „Когато този период изтекъл, той се оттеглил от семейния живот и разделил богатството, което бил получил от предците си сред своите синове. Напуснал бащиния си дом, вместилище на целия разкош, и поел към Пулаха Ашрам, разположен в Харидвар. Там могат да се намерят шалаграм-шила. В Пулаха Ашрам Върховният Господ, Хари, от трансцендентална обич към Своя предан, станал видим за него, сбъдвайки желанията му. В Пулаха Ашрама е реката Гандаки, най-добрата от всички реки. Мраморните камъчета шалаграм-шила пречистват всички тези места. На всяко едно камъче се виждат кръгове, наподобяващи пъп.”[1]

Това е нещо интересно – Бог идва като камък. Понякога си мислите, че можете да създадете някакъв образ и по такъв начин да си сътворите свой Бог. Но това не е достатъчно. То се нарича идолопоклонничество – ако е според вашето желание, според вашето художествено изражение. Но когато Той поиска да дойде, Той може да се разкрие във всякакъв образ. Има много специални естествени образувания, които са почитани като преки представители на Господ. Например, ако идете по горното течение на Ганг и потърсите камъчета по брега, казват, че всяко малко камъче, което намерите, стига на него да има бяла окръжност, е директно Кришна. Или пък този шалаграма е могъщ представител на Бог Вишну, това е Неговият камък, винаги свързан с Неговата чакра. Този пъп, споменат тук, на практика е чакра. Шива също се появява под формата на каменен лингам. Изглежда всеки иска да се разкрие, да привлече вниманието ни: „Хей, тук съм.”

„В градините на Пулаха Ашрама, Махараджа Бхарата живеел в усамотение и събирал различни цветя, клонки и листа туласи. Взимал също вода от река Гандаки, различни корени, плодове и луковици. С тях поднасял храна на Върховния Бог, Васудева, и в обожание към Него живеел удовлетворено. По този начин сърцето му било напълно незамърсено и той не изпитвал и най-малкото желание за материално наслаждение. Всичките му материални желания секнали. В тази стабилна позиция той изпитвал пълно удовлетворение, оставайки в предано служене.”[2]

Това е стабилно постижение в духовните практики. Съсредоточено внимание, което води до пълно удовлетворение. Целта и средствата в днешно време са разменили местата си. Хората считат удовлетворението за цел. Съжалявам, но то е резултат от нещо друго. И така, средството е обожанието, а резултатът е удовлетворението. А не, че целта е удовлетворението, защото по този начин никога няма да го постигнете.

„Този най-възвишен предан, Махараджа Бхарата, по такъв начин бил постоянно въвлечен в предано служене на Господа. Естествено неговата любов към Васудева, Кришна, нараствала все повече и повече, и разтапяла сърцето му. В следствие на това той постепенно изгубил всякаква привързаност към предписания и ритуали. Космите по тялото му настръхвали и се проявявали всички екстатични симптоми. Сълзи се стичали от очите му, до такава степен, че не виждал нищо. Той постоянно медитирал върху червеникавите лотосови нозе на Бога. Така сърцето му, което било подобно на езеро, се изпълвало с водите на екстатичната любов. Когато умът му потъвал в това езеро, той забравял даже предписаното служене към Бога. Махараджа Бхарата изглеждал много красив. Изобилните му къдрави коси били мокри от къпането три пъти дневно. Бил облечен в еленова кожа. Обожавал Бог Нараяна, обитаващ недрата на Слънцето, чието тяло е съставено от златен блясък. Махарадж Бхарата обожавал Бог Нараяна, напявайки химните, дадени в Риг Веда, и повтарял следните стихове, докато слънцето изгрявало. „Върховният Господ се намира в чиста добродетел. Той озарява цялата вселена и дарява благодат на преданите си. Богът е сътворил тази вселена от собствената си духовна енергия. По Свое желание Богът влиза в тази вселена като Свръхдуша, и по силата на различните си енергии поддържа всички живи същества, жадуващи за материални наслади. Нека поднеса почтителните си поклони на Господа, който дарява интелигентността.”[3]

И така, помнете, че слънцето е любящото, грижовно око на Всевишния над нас. И точно както изгряващото слънце озарява цялата вселена, по същия начин божествената посветеност с лъчите на съзнанието озарява цялото тяло. Тук получихме някои насоки, касаещи радостта и щастието в живота. Дори и най-дългият период на наслада ще свърши, ала вътрешното удовлетворение на сърцето идва от любящото обожание на Върховния.

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.7.8-10

[2] „Шримад Бхагаватам” 5.7.11

[3] „Шримад Бхагаватам” 5.7.12-14



Leave a Reply