


Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha
В глава 19 от Мадхя Лила на „Чайтаня Чаритамрита” се разказва как Шри Чайтаня Махапрабху дава напътствия на Шрила Рупа Госвами. Цялата тази сцена, цялата тази случка е много поучителна, защото започва с отричането на Шрила Рупа Госвами от всички земни притежания и позиции – и от двете. Той бил финансов министър в управлението, но след като срещнал Шри Чайтаня Махапрабху, решил: „Досега се занимавах с незначителни дейности, бях просто министър, ала сега имам светла перспектива – мога да стана просяк.” Това е истински ценното в живота – от министър да станеш просяк. Обаче без първо да станеш министър, без да си придобил определени неща, как би могъл да се отречеш от тях? Така че първо събирайте, сетне раздавайте. Същото важи и в духовен смисъл: най-напред трябва да се учим, да призоваваме и събираме всички съкровища на духовния живот в сърцата си; пък след това можем да ги разпръскваме. Но пръскайте добрите семена в добра почва. Ако имаме послание, трябва да намерим правилните слушатели. Ала всъщност, самото послание по естествен начин намира слушателите си. Истинските мистични послания имат защитна система – например, съобщението е записано, дадено е, но никой не може да го разбере. Понякога, за да скриеш нещо, трябва да го сложиш на съвсем очевидно място, защото никой не би си и помислил, че държиш най-скъпоценното съкровище на живота си пред очите на всички. Такава естествена избирателна и защитна функция съществува във всички мистични традиции. А без първо да сте насъбрали, няма как по-късно да разпръсквате – затова най-напред събирайте, а сетне споделяйте.
Както Рупа Госвами – той най-напред събирал, бил финансов министър. Но когато срещнал Шри Чайтаня Махапрабху, решил да поеме по нов път – да се откаже от дотогавашните си занимания и да се съсредоточи изцяло в божествено служене. А каквито богатства бил насъбрал през живота си, разпределил ги между брахманите, семейството си и себе си. Една четвърт запазил за „себе си”, така да се каже, ала по-късно я използвал, за да помогне на Санатана да избяга от затвора. Така че дори онова, което бил запазил за себе си, било в служене на ваишнавите.
Това трябва да бъде принципът – каквото и да имате, трябва да сте готови да го споделите. И сме виждали много добри примери за това в Индия. Например, имаше една възрастна двойка, живееща в малка стая близо до храма. Бяха съвсем бедни, имаха само по малко чапати, дал и ориз на ден. Но бяха готови да споделят едно от двете си чапати с вриндаванските кучета. Така че има много добри примери.
И така, тогава Рупа Госвами започнал все повече и повече да мисли за Махапрабху и как да се присъедини към Него. А Махапрабху видял, че Рупа Госвами Му е толкова отдаден, че чрез него Махапрабху може да извърши различни задачи. Във Вриндавана има музей с колекция на някои от творбите на Госвамите и има едно палмово листо с ръкописа на Рупа Госвами. В „Чайтаня Чаритамрита” пише, че почеркът му бил като наниз бисери – толкова красив. Много исках да го видя. И когато отидохме там, беше истина – досущ като перли, мънички изящни буквички.
Leave a Reply
