Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2017, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник) 

И така, шраванам е първата практика в шанта-раса.

Втората е много красива. Втората е надежда за милост. Мисля, че това е нашият път – надяваме се един ден божествената милост да засияе над нас. При все това се налага да изтърпим последствията от предишните си действия. Това е сянката, за която вече говорихме. Старайте се да понасяте своята карма, старайте се да понасяте своята сянка. Но не забравяйте, че безкористното действие, извършено с преданост, не донася нова карма. А ако страдате мъничко, изгаряте част от своята карма. Така, понасяйки всички трудности, добиваме достъп до едно по-пречистено ниво на съществуване. Затова имаме тази надежда в божествената милост. Тя ще дойде! Ако сме посветени в своите духовни практики, ако продължаваме да ги развиваме, най-накрая божествената милост също ще дойде. Така че считам това за много красиво отношение към Всевишния – тази надежда. Не забравяйте за нея.

Третата практика е помненето. Мислете за своята свързаност с Бога – докато живеете, и в мига на заминаването си. Нужно ни е известно обучение, за да сме стабилни в това помнене.

Ала спомените и размислите са по-скоро интелектуална или когнитивна практика; четвъртата обаче е медитацията. А медитацията е не-интелектуална. Тя е духовна – когато се отваряте за духовната истина. И тя има огромно въздействие върху съзнанието ни.

Много има какво да се каже. Ще ви дам съвсем мъничко разбиране за резултатите от този пасивен, неутрален път. Духовната стабилност е един добър резултат – когато сте дълбоко посветени на тази божествена връзка. Когато приемем подслон и чувстваме закрилата. Стремете се да намерите този подслон, медитирайте върху Божието присъствие в сърцето си. И също, когато виждате божествената красота, възхищавайте се на великолепието ѝ. Най-напред трябва да оценим това великолепие; пък сетне можем да навлезем в подробностите. Затова Гурудев казваше: „Първо сложете короната на главата на Кришна.” За да е ясно кой е Всевишният. А по-нататък може да встъпите в по-съкровени взаимоотношения – например да крадете ладху от чинията Му. Дори на това ниво освобождението е възможно.

Какви са последиците, какви са характеристиките на такъв голям светец, чието съзнание винаги е насочено към неговата връзка с Бога? Между впрочем, кой е светец? Какъв е светецът?

Кришна Прия: Който се е отрекъл от собственото си наслаждение и е всецяло посветен на Бога и на служба на другите.

Свами Тиртха: Да, който е готов да посвети себе си на нещо по-висше от личния си живот. Или върху когото са грейнали божествените благословии.

Ето някои характеристики на такива хора: те винаги са внимателни в своята медитация. Съсредоточават очи във върха на носа. Винаги се държат като авадхута –много трудно е да бъдат разбрани. Но моля ви, ако вашият учител ви каже: „Би ли ми помогнал с това служене?” недейте да кръстосвате очи във върха на носа си и не се дръжте като авадхута, защото той няма да е доволен. Авадхута, знаете, понякога постъпва неочаквано. Той е отвъд всякакви обществени ограничения.

Казва се, че тези велики светци в шанти винаги са много сериозни в думите си. Те нямат материални стремежи. Не се объркват в съзнанието си относно своята духовна самоличност. Всякога са безгрижни и мислят за Всевишния.

Така че дори ако просто се стремите да покриете изискванията на този неутрален подход, можете да постигнете стабилност, можете да станете много сериозни бхакти. В „Бхагаватам” е казано: „Това състояние на ума, при което някой е напълно убеден в Моята личностна форма, се нарича шанта-раса. Никой не може да постигне чиста преданост без най-напред да е стъпил на това ниво.” Съвсем очевидно е – първо трябва да стабилизираме съзнанието си, да постигнем устойчивост, шанти, спокойствие. А после можем да продължим нататък.

(следва продължение)