Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2013, сутрин, София)

Въпрос: Бих искала да попитам дали чистият човек съзнава своята чистота или обратното – смята се за пропаднал?

Свами Тиртха: Във „Веданта Сутра” се казва: „Ако искаш да станеш съвършен, първо трябва да станеш знаещ, а след това да станеш като дете”. Така че напълно реализираният човек трябва да стигне до това ниво – той има знания, но те са като фон. Ала да действа волно и невинно като дете. А децата, мисля, никога не искат да се доказват. Разбира се, искат да спечелят вниманието ви, но се отдават целите. Нямат никаква задна мисъл: „Дай ми веднага! Не утре, не по-късно – сега! Искам твоята прегръдка сега!” Така че те се отдават без остатък – не играят роли, нямат скрити мотиви. Затова трябва да сме внимателни към светците, които са на това ниво. Не бива да ги наричаме вдетинени, а в пълнота да оценяваме нивото им на реализация и техния подход към Бога.

Можем да дадем хиляди примери, но нека цитирам само един, който говори вместо хиляди. Става дума за Рагхунатх дас Госвами, който не само е факир, не само е героичен актьор и поет, божествен трубадур, но е изпълнен със знание, а освен това е и съвършен предан. Такъв трябва да бъде нашият герой – обединяващ всички различни характеристики на устремения към пречистване и съвършенство човек. Обаче недейте да имитирате неговите практики. Почитайте ги като недостижим, висок идеал. Веднъж той казал: „В търсене на абсолютното съвършенство по някакъв начин прекарвах дните си досега. Но стига вече, край! Кой се интересува вече от това вечно съвършенство? Кой може още да чака? Без милостта на Радхарани аз не издържам и миг!” Само си представете някой да рече: „О, по някакъв начин прекарвах времето си в търсене на абсолютното съвършенство, но с това вече се свърши, вече имам по-добро занимание, за което не мога да чакам дори и миг. Без милостта на Богинята на предаността не издържам и миг!”

Така че най-общо казано, истински великите, дори да осъзнават позицията си, всъщност не се интересуват от никаква позиция. Защото едно дете не желае да доказва себе си. Един истински съвършен светец би следвало да се отдава по такъв чист, интензивен, невинен начин.

Но това си е тяхна работа – как те живеят живота си. Нашата работа е как ние да изживеем своя. Повечето от нас са преди постигането на това невинно, детско ниво. На практика сме дори преди постигане нивото и на знанието. Така че и двете постижения ни чакат. Затова да се повтаря формулата не е достатъчно. „Знаем, че великите не се обявяват за велики. Затова и аз няма да обявявам, че съм велик. Обаче тогава хората ще си рекат, че съм велик. Така рано или късно и аз ще повярвам, че съм велик.” Ала разбирате номера на мая тук. Докато подобни неща ни интересуват, това издава не кой знае колко високо ниво.

В същото време трябва да сме реалисти, да познаваме способностите си, постиженията си. Както веднъж падишахът искал да има в двора си човек, който винаги да му казва „да”. Явили се много кандидати: „Да, това е добра, стабилна служба! Може би мога да я заема.” Така, когато някой човек влизал, падишахът казвал: „О, ти ми изглеждаш сериозен кандидат!” а човекът отвръщал: „Да, аз съм сериозен кандидат.” Но тогава падишахът казвал: „Все пак може би не. Съмнявам се, че си достатъчно добър.” А човекът възразявал: „Не, не, аз съм добър кандидат!” „Вън!” Стотици дошли със същия начин на мислене – искали да се докажат, забравяйки за каква служба всъщност кандидатстват – а именно да казват „да”. Накрая дошъл един последен човек. Падишахът отново казал: „О, ти изглеждаш подходящ кандидат!” А той отвърнал: „Да, подходящ кандидат съм”. Тогава падишахът казал: „Не, съмнявам се, че можеш да се справиш.” А той рекъл: „Да, и аз се съмнявам, че мога да се справя.” Падишахът пак казал: „Не, не, може би все пак имаш шанс да се справиш както трябва.” А човекът отвърнал: „Да, така е, имам шанс.”

Разбирате ли, докато се доказваме, всъщност се дисквалифицираме. Затова понякога учителят пита, когато прекалено много искате да се доказвате или когато спорите по някакви въпроси: „Ти винаги ли ми казваш „не?” Какво ще отвърнете?

Отговор: Да.

Свами Тиртха: Може би, или: „Не знам, Гурудев! Харе Кришна!” Дали ще кажеш „да” или „не” – каквото и да направиш, все ще е погрешно. Затова понякога е по-добре да си замълчим пред духовния учител, вместо все да си даваме мнението.

(следва продължение)