Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила) 

(продължава от предишния понеделник)

Събрали сме се заедно в името на Бога. Но тук възникват два големи проблема. Единият е философски, другият богословски. Кой да обсъдим първо? Добре, по-късно ще има и нектар, но най-напред глътнете горчивите хапове. И така, първо теология или философия? Нека е философията, защото трябва да започнем отдалеч, нали? А философията е доста теоретична.

Един от главните въпроси на философията е дали човешките същества могат да се докоснат до трансцендентното или не? Дали има нещо отвъд нас, отвъд нашето разбиране, отвъд нашето възприятие? Виждате ли величината, дълбочината на този проблем? Началната точка на философията е, че трябва да анализираме, да се опитваме да разберем: какво е всичко, което възприемаме? Дали има нещо повече от това, което виждам с очите си? И ако има нещо повече, как бих могъл да се докосна до него, как бих могъл да го доближа?

Най-основно, има две тълкувания на този въпрос. Понеже той означава, че трябва да намерим изходната точка – извора, от който произтича всичко, източника на всичко, което съществува. Много е важно да го открием. Той е първото и последното – изначалният източник и окончателната цел.

Какво става, когато плувате срещу течението? Уморявате се, така е, по-трудно е. Но в крайна сметка ще стигнете до извора. Затова недейте винаги да се пускате по течението. Ако се пускате по течението, ще свършите в канавката. Вървете в обратната посока, където ще намерите източника.

И така, има две основни тълкувания за този източник. Едното е, че в началото не е имало нищо. Другото е, че е имало нещо в началото. Виждате ли разликата? Само няколко думи, но огромна разлика, скъпи мои! Защото ако всичко произтича от нищо, тогава и ще се върне в нищото. Това е бедствие! Тогава защо въобще сме започнали цялата тази игра – за да се върнем в нищото ли?! Това е безмозъчно! Предпочитам източникът да е нещо.

Затова можем да кажем съвсем простичко, че съществуването съществува. Това е много важно! В началото съществува нещо. Какво усещаме за самите себе си като себенаблюдение? Съществуване, живот – това е, което усещаме. Тогава това съвсем простичко изречение „Животът произтича от живот“ има смисъл. Щом усещаме живот сега, той си има източник – имало е живот и от него е започнало всичко. Кой е нашият инструмент, с който усещаме живота? Това е съзнанието ни. Тогава и второто изречение също добива дълбок смисъл: „Съзнанието произтича от съзнание“. Индивидуалното съзнание идва от божественото съзнание. Просто съществуване не е достатъчно, нали? Камъните съществуват. Краставицата съществува. Това не е кой знае колко висше; вкусно е, но не е висше. Така че съществуването се нуждае от съзнание. Без съзнанието няма себенаблюдение; съществуването не може да разбере самото себе си, не може да размишлява върху себе си; нужно е съзнанието. Затова можем да кажем, че върховното преживяване на съществуването е съзнанието. А кое е върховното преживяване на съзнанието? То е, което всички търсим – вътрешното удовлетворение, щастието, блаженството. И ако има позитивно начало, тогава и следващото изречение „Любовта произтича от любов“ има дълбок смисъл.

Животът произтича от живот, съзнанието произтича от съзнание, любовта произтича от любов.

 

(следва продължение)



Leave a Reply