Archives

Calendar

June 2022
M T W T F S S
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Въпрос на Ядунатх: Моят въпрос касае интегритета. Безпокои ме това, че по пътя на търсенето и развитието човек е склонен да дисбалансира все повече и повече своите качества. Вярвам, че ние предпочитаме да съхраняваме и усъвършенстваме своите ангелски, божествени характеристики…

Тиртха Махарадж: Ангелски! Това ми харесва!

Ядунатх:… Понякога забелязвам, че наистина на слънце се правим на много добри и щастливи. Ала щом слънцето залезе става така, че губим баланс и има някои периоди, които са много неприятни. Не искам да се случва така и вярвам, че търсенето и практикуването са благотворни, когато са цялостни и могат да се проектират във всичките ни аспекти. Затова моля ви, дайте ми някакви напътствия, понеже не искам да подпомагам демоничното. И не искам да го виждам в обичните и близките си.

Тиртха Махарадж: Златото е скрито надълбоко. Надълбоко под земята и трябва да копаете дълбоко. Мисля, че някои от златните мини са на хиляди метри дълбочина. А самото злато е скрито в рудата. Казват, че в един тон руда се намира един милиграм злато.

Въпреки това ние се спускаме надълбоко; изваждаме рудата на повърхността. Какво трябва да се стори най-напред? Трябва да я разтрошите на късове – на малки, малки парченца. После какво става? Следва да сложите всичко на огъня. И сетне какво? Цялата мръсотия ще излезе отгоре. После трябва да отстраните мръсотията; и едва тогава ще получите чистото злато.

Така че такъв е процесът. Не се изненадвайте, че ако искате да се излекувате от някоя болест, отначало още повече ще се разболеете, още повече симптоми и проблеми ще излязат наяве. Ала по-късно би трябвало да настъпи интегритета, да дойде здравето.

Въпросът ти е донякъде шокиращ за мен, защото аз виждам единствено ангелски качества около себе си! Да, може и да има някои грешки, но нека забравим за тях! Понеже те не са важни, идват и си отиват; ала това, което остава, е посветеността, божествената страна. Така че ако се свързваме с относителните аспекти на хората, с относителните им недостатъци, виждането ни не е съвършено. Можем да сме реалисти и да кажем за крадеца, че е крадец; но нека същевременно имаме по-висшия поглед, есенциалната визия, че той е божествена душа. В един смисъл винаги трябва да сме способни да разграничаваме между личността и дейността. Действието може да е демонично, постъпката може да е лоша или греховна, но човекът – никога! Изказано по краен начин: мразете греха, не грешника.

Обаче това, което споменаваш за залеза и изгрева на слънцето е досущ като филм на ужасите! По залез слънце господарят на замъка се превръща във вампир, който търси поредната млада девойка, за да изсмуче кръвта й до пълно удовлетворение. Както котките – те дълго подмятат мишката, за да направят кръвта й по-сладка; по същия начин върколакът преследва дълго девойката, за да я уплаши много повече, обаче… губи, защото слънцето изгрява и със силата му е свършено. Така че ако се отдадем напълно, изцяло на своите демонични, вампирски качества, ако им посветим повече време – слънцето ще изгрее, рано или късно. И преди да успеете да захапете шията на девойката, първият слънчев лъч ще ви докосне и прокълната ви природа ще изгори на пепел.

Удило аруна…” – първите слънчеви лъчи са тук! Нощта свърши; защото нощта означава тъмнина. Първите слънчеви лъчи тъкмо озаряват тъмнината.

Може би това е фаза, стадий в духовната ни практика, когато се разкриват някакви непознати, неподозирани черти. Но няма значение, нека продължим и те ще отпаднат. Това означава пречистване – всичките ви грешки ще излязат на повърхността. Ще се изправите пред себе си такива, каквито сте. Ала тогава, по милост, пречките ще бъдат премахнати.

И не бива да забравяме, че всички велики са били тествани. Както Господ Исус, когато дяволът дошъл и му предложил целия свят. Или когато го изкушавал: “Щом казваш така, тогава скочи; божествената милост ще се погрижи за тебе.” Или Бог Буда; всички демони го атакували докато медитирал. Така че изпитанията идват, но ние трябва да ги посрещнем и едновременно с това да чакаме по-висшата сила да се прояви, по-висшата реалност да ни се разкрие.

Имаше един филм, който показваше тази случка – когато дяволът отива при Исус в пустинята. Черният му плащ беше дълъг до земята; а когато Исус го отхвърли, плащът стана съвсем къс. Така че силата му беше посечена!

Може и да си мислим, че познаваме себе си, но в повечето случаи това е илюзия. Ала трябва да стигнем до най-висшето ниво, а то е дживера сварупа хая кришнера нитя-даса кришнера татастха-шакти бхедабхеда-пракаша – изначалният облик на божествената душа е вечен слуга на Кришна, тъй като е междинна енергия, едновременно еднаква и различна с Бога”[1]

Ядунатх: Ако се върнем на метафората със златната мина, бихме ли могли да кажем: “Дръж ума си съсредоточен върху златото, работи здраво и внимавай да не изгубиш цялата мина в някой голям пожар”?

Тиртха Махарадж: Кой е златото? Вие сте златото, ала покрито с руда – това е фалшивото его. Някой слиза долу в мината, извлича те на повърхността, където те разбива; след това те изгаря, хвърля те в огъня; и тогава накрая премахва мръсотията. А сетне започва да твори прекрасни приношения от това злато за Златния Бог.

Така че вие сте златото. Грешката е единствено в рудата, във фалшивия егоизъм.



[1] “Чайтаня Чаритамрита”- Мадхя, 20.108



Leave a Reply