Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 02.10.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Едно нещо е сигурно – отвъд всички формалности и цялата сложна философия, ние имаме връзка с Всевишния. Било в рамките на дадено общество или извън общество; било с благословиите на някой наставник или при липсата на такива благословии – трябва да развием този копнеж за божествената прегръдка. Да бъдем свързани и малко по малко интегрирани в божествената реалност. Ако имаме такава основополагаща посветеност, тогава всичко, което ни е необходимо, за да осъществим целта си, ще ни бъде осигурено. Трябва непоколебимо да сме убедени в това. Защото Бог е добър.

Веднъж срещнах един човек и просто споменах това: „Бог е добър.” А той каза: „Ех, де да можеш да ми го докажеш!” Беше адвокат. Отвърнах: „Много ще ти е трудно. Щом е нужно да ти се доказва, изгубен си. Та как може да се докаже това!? Ако не е очевидно за теб, нима някой може да ти го докаже? ”

Но тъй или инак, щом Бог е добър, бихме искали да видим как всеки отива при Него и също става добър. Както онзи ден започнахме да обсъждаме как всички души по някакъв начин идват от божествения източник. И въпреки че знаем, че има два типа хора: едните са преданите, а другите…? Не са демоните, а бъдещите предани, нали така. В крайна сметка всеки е ваишнава. Защото какво означава ваишнава? Ваишнава е родителен падеж от Вишну. Така че ваишнава означава „на Вишну“. И понеже всички души са на Вишну, на Бога на живота, поддръжника на света, най-висшия извор, значи всеки по своята природа, онтологично е ваишнава. Вие не сте християни, не сте мюсюлмани, не сте хиндуисти, не сте будисти, не сте българи, нито сте атеисти – вие сте ваишнави. Не сте полубогове, не сте демони – вие сте ваишнави. Някои разбират тази истина, други ще я разберат по-нататък.

Мисля, че схващате какво имам предвид? Затова единственото, което трябва да свършим в този живот, е да осъзнаем тази истина, тази изначална принадлежност. Това се нарича самбандха-гяна – „ние принадлежим на Всевишния“. Това е първата, по-малката мистерия. Втората, по-голямата мистерия е пътят, който трябва да изминем, нещата, които имаме да направим – абхидея. А третата, най-голямата мистерия е прайоджана – перспективата ни, идеалът ни, нашата цел. Тук се разкриват подробностите за първия принцип. „Защото „ние принадлежим на Бога“ е общо разбиране; обаче как се случва, в какви взаимоотношения можем да встъпим, каква е природата на тази връзка – това е прайоджана.

По този начин трябва да напредваме, да развиваме своето съзнание. Трябва да имаме тази решимост, нарича се санкалпа: „Щом аз Ти принадлежа, ще направя всичко, което е необходимо, за да постигна тази цел.“ И колкото по-нататък преминаваме от встъпителното разбиране, толкова по-ясна ще става картината.

Истински верният ученик е рядкост. Нека се опитаме да станем такива. Да бъдем верни не само на формата на своя учител, но и на духа на ученията му.

Казано е: Славен е слугата, който никога не изоставя стопанина си и славен е стопанинът, който никога не изоставя своя слуга.”[1] Тъй като имате „Чайтаня Чаритамрита“ преведена на български, моля ви, погледнете този цитат. Много е красив контекстът, в който се разкрива това учение: как някои бхакти били поканени от самия Махапрабху за дадена медитация. И тъй като не могли да обърнат сърцето си така, че да правят точно тази медитация, те били обезсърчени. И когато разкрили сърцето си: „Всячески се стараех да последвам Твоя съвет, но не можах да изоставя привързаността си към моя Бог, Рама” тогава Махапрабху казал: „Славен е ученикът, който никога не изоставя своя господар и славен е господарят, който никога не изоставя своя ученик.”

И така верността, лоялността е това дълбоко единство в духа на обожанието. Всемогъщият Бог и отдаденият предан са непобедима двойка.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Антя, 4.46



Leave a Reply