Sharanagati

Наслаждението и отречението са едно и също – привързаност. Дали проявяваш любов или омраза – това е положителната или отрицателната страна на едно и също нещо – привързаността. Често виждаме, че хората или обичат проблемите си, или ги ненавиждат. Когато си привързан към нещо или някого, или го възхваляваш, или го погубваш. Това е привързаност – позитивна и негативна привързаност. Не си настрана, не си над нещата.

Ние просто носим своите привързаности. Посредством нагласата за наслаждение се превръщате в ловци на жени. Но чрез фалшивото отречение намразвате жените. Същото е! Не сте над това. Ако прекалено много ви притеснява присъствието на жени, това означава, че сте притеснени от самите себе си. Но ако се преструвате: “О, ни най-малко не ме смущават,” докато всъщност се наслаждавате на харема около вас – това отново е фалш. Фалшивите неща ще лъснат на повърхността.

А сухото отречение ще направи сърцето ви като камък или лед. Докато израствате духовно все повече чувства трябва да има в сърцето ви. Повече състрадание, повече способност да споделяте чувствата на другите. Затова ако се изправите пред същите проблеми в живота – как да се издържам, как да издържам семейството си, как да се грижа за умиращия си баща или за болното си дете – ако се срещнете с различни проблеми, тогава когато и другите срещат тези проблеми, вие ще им съчувствате. Отговорът ви няма да бъде: “Такава ти е кармата”. Това не е никак мило. Ако отида с най-големите си грижи при някой и той каже: “Ами лоша карма, нямаш късмет,” това не ме утешава, не ми носи облекчение.

“В много случаи човек пропада поради сухи разсъждения и сухи практики, защото душата по природа е изпълнена с блаженство и не приема сухотата. Душата винаги е влюбена или привързана, затова обусловената душа, пропадаща от присъщата си позиция, развива любов или привързаност към друг, по-низш обект.”[1]

 

Душата изначално е свързана. Ако тя изгуби тази изначална връзка, тя закопнява да изрази чувствата и привързаността си към нещо. И ако не разполагате с някакъв по-висш обект, естествено ще се опитате да намерите по-низш. Пробвате същия метод, но целта е пропусната. Двигателите горят, но фокусът трябва да се настрои. Такъв е материалният живот. Прекалено сме заети, но пропускаме целта.

“Ала когато душата, която е господарка на сетивата, осъзнае своята вечна раса, естественото й спонтанно привличане се пробужда, а материалните привързаности намаляват. Пътят на преданото служене са разговорите за любовта към Върховния Бог.”

И така, ако искате дефиниция какво представлява този процес, какъв е пътят на преданото служене, тук е дадено: това са разговорите за божествената любов към Върховния Бог.  

 “По този път, с нарастването на привързаността, усилието да се удовлетворят сетивата естествено намалява.

 

За практикуващия преданоотдаден е нужно да вкусва бхакти-раса в общуването с бхактите. Макар един бхакта да се радва на всички видове материално наслаждение, това не поражда у него копнеж по още наслади. Сетивното наслаждение е основната причина преданият да се откаже от желанията за материално удовлетворение.”

Защо? Защото, за да бъде душата свръх удовлетворена, трябва да обичаме и да служим на Кришна. Най-добрата религия за хората е тази, чрез която постигат пълно удовлетворение. А това зависи от безкористното и непрестанно служене – от двете. Духът не може да бъде удовлеторен материално. Духовната душа се нуждае от духовно наслаждение.

[1] Из „Према Прадипа” от Бхактивинода Тхакура