Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 3 юли 2005, София)
Животът в преданост е много прост. Животът в преданост, Бхакти Йога означава че се опитваме да установим изпълнена с обич връзка с Върховния Бог по един емоционален начин. И ако сутрин и вечер можем да посветим някакво време на духовните си практики – имам предвид на същинските духовни практики: медитация, пуджа, четене, мантруване, тогава  можем да започваме и да завършваме дните си като поканваме присъствието на Кришна в живота си. Това е съвсем простичко. А през останалото време трябва да хармонизираме дейностите си с божествената воля на Кришна.
Веднъж срещнах един възрастен саннйаси; заедно с него имаше и неколцина млади саннйаси, негови последователи. И младите саннйаси даваха блестящи лекции! Цитати, обяснения оттук и там… много оживени. Всички бяха запленени. А когато излезе старият саннйаси, какво беше посланието на неговата лекция? „Просто идете в храма, поклонете се, отдайте почитанията си на Кришна и всичко ще бъде наред.”
Докато сме млади се нуждаем от ярки и вълнуващи преживявания. Когато попораснем и поузреем, ще се вглеждаме в същината. Кое е същественото? Да предложиш себе си в служба на Бога. Тогава всичко останало ще бъде хармонизирано. Всичко останало е второстепенно в сравнение с това.
Обаче представете си, ако повтаряме едно и също послание в стотици лекции наред, след известно време вече никой няма да ги посещава. Веднъж срещнах един човек, който беше дошъл на обществена лекция след шест години; беше ни посещавал преди, за шест години беше спрял, а сега бе дошъл отново. И той беше направо разочарован: „Тези хора си приказват едно и също! Все същото послание!” Това лошо ли е или е хубаво? В един свят, в който сме обусловени непрестанно да се стремим да намерим нещо НОВО, според този стандарт можем да си помислим, че това е старо послание. Всъщност посланието на Кришна е вечно послание. Понякога с цел да направим известна пропаганда, да го направим по-лесно смилаемо за хората, ние добавяме това или онова… Но в основата си посланието си е същото: посвети живота си. Нашият най-висш идеал е доброволното себеотдаване; а как е възможно това без любов? Това е дефиницията за Бхакти Йога: безкористна отдаденост с гаранции за пълно удовлетворение. По такъв начин вашият атман, вашата екзистенциална същност ще бъде свръх удовлетворена.
Но недейте да ми вярвате! Не вярвайте на такава пропаганда – че в бъдеще ще сте щастливи, че в бъдеще ще постигнете нещо. Не го ли постигате сега, не го ли вкусвате още сега, какъв е смисълът?! Нека изследваме себе си тук и сега: какво е качеството на нашия живот с Кришна и с бхактите; а можем да си зададем и теоретичния въпрос какъв би бил животът ни без Кришна и без бхактите?
Ще изпуснем единствено нектара ако останем настрана. Така че какво да се прави, на куката сме. Кришна ни е уловил. Някак трябва да се живее. Тогава нека поне да сме щастливи от това!
И тази промяна – от нашия личен, отделен интерес да достигнем до хармония с божествения интерес е огромен преход. Но нека направим този експеримент.
Каквото и да притежаваме, трябва някак да го приложим, да го включим в преданото служене. Един много красив пример за това идва от времената на Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур. Той имал ученичка, която притежавала къща в Калкута. И тя искала да покани там Бхактисиддханта Сарасвати; но по онова време той вече бил много ангажиран и винаги се движел с голяма група хора, които го следвали. Така че да покани него означавало да покани мнозина. Тя била в списъка с чакащите, но най-сетне получила вест че „Гурумахарадж ще дойде.” И тя подготвила всичко до съвършенство; къщата, прасадамът и всичко били перфектни. Бхактисиддханта пристигнал с тълпа от ученици и провели там много хубава програма и лекция. Преспали една нощ и на заранта си тръгнали. Но след известно време до него стигнала новината, че за да подготви и финансира всичко – срещата и посещението – тя трябвало да продаде дома си. Това не било церемония по освещаването на къщата, било прощална церемония. Тя била готова да продаде тази къща, но да може в крайна сметка да покани своя гуру. Значи на сутринта Гурудев си тръгнал, а на обяд тя също трябвало да напусне. И когато Бхактисиддханта получил тази вест, той незабавно казал: „Осигурете й специално място в главния храм.” Което е нещо твърде необичайно – да поканиш жена в един брахмачари ашрам! Но ако сте над ограниченията, ще разберете същностното послание. А то е: пълното отдаване е гаранция за пълно удовлетворение.
Считам че от това настроение можем да разберем какъв е заветът на „Бхагаватам”: „Най-добрата религия за човечеството е онази, чрез която би могла да бъде установена любяща връзка с Бога, като подобен подход трябва да бъде безусловен и неизменен. По такъв начин атман, азът ще бъде напълно удовлетворен.”


Leave a Reply