Sharanagati

Има два типа т.нар последователи или ученици – едните бездейно чакат гуру да им помогне, а другите дават своя принос. Това зависи и от гуру, защото учителите също биват различни типове. Някои гуру харесват да имат наоколо си пораснали и отговорни люде. Други обичат да са в компанията на зомби, неспособни да разсъждават, действащи единствено под изрична инструкция: „Премести си крака напред” – и едва тогава го правят! Така че всеки си намира своя гуру. Както и гуру намират своите последователи. „Птиците с еднакви пера се сбират в ята.”

Гуру дава началния импулс. Но той освен това е и вечен доброжелател. Той ВИНАГИ е готов да даде съвет. Защото в крайна сметка гуру не е личност, не е човешко същество; гуру е божествена функция. И тя никога няма да ви изостави! Ако веднъж сте се отдали на тази гуру-функция, тя никога няма да ви остави. Човекът може и да ви напусне, но божествената закрила няма да ви напусне.

Личното ми мнение е: не е достатъчно да има жив гуру и бездеен ученик. Ако обаче вашият гуру си е заминал, но вие сте много активни ученици – тогава ще знаете какво да правите! Само си представете, вашият Гурумахарадж се е нагърбил с трудностите цели десет години да ви учи да направите НЕЩО! Вложил е всичките си сили! После умира, заминава си… а вие казвате: „И какво да правя сега? Не зная…” Що за ученик е това?! Ако не знаете как да последвате напътствията на своя духовен учител, ако не УСЕЩАТЕ какво да направите – тогава това е твърде лоша диплома за вашия учител! За толкова дълго време той не е успял да ви научи на нищо! Най-добрата комбинация е катализиращ учител и активен ученик. Най-добрата!

Нужно е да бъдат разбрани някои основни принципи, например: „Трябва да действам под инструкция.” Общата инструкция всеки я има: да станем осъзнати за Кришна, да посветим живота си на божественото служене. Но са ни необходими специфичните напътствия как да го постигнем. Затова е много добре да се съветваме с него. Трябва да учим. Джентълменът казва по веднъж. Недейте да задавате на садху един и същи въпрос два пъти. Оскърбително е. То показва, че не сте внимавали.