Sharanagati

Въпрос на Нели: Имам един въпрос, който дъвча от дълго време и се колебая да задам, защото се чудя дали не е провокиращ и трябва ли да питам…?

Тиртха Махарадж: Нека го чуем, пък ще преценим.

Нели: В християнството има такава личност, която е носител на всички лоши характеристики. Сатаната. От ваишнавската литература знаем, че Кришна носи всички добри качества. Има ли личност във ваишнавската философия, носител на лошите качества, в паралел с християнството?

Тиртха Махарадж: Не виждам нищо провокиращо тук. И така, откъде произлиза концепцията за Сатаната? От зороастризма. Идва от някаква персийска, близкоизточна концепция, от дуалистичния светоглед, че съществува светлина и тъмнина, че има добър Бог, както и, така да се каже, лош Бог – единият е представител на добрите сили, а другият на злите сили. Това разбиране е било привнесено в Стария Завет, а след това оттам чрез християнството се е разпространило из целия свят. Но ако отидете още по на изток, ще откриете различни обяснения на същото нещо. Например, Махапрабху казва, че няма зло и няма добро. В един смисъл това означава, че няма светлина и тъмнина. Защо? Защото единствено духовната истина съществува. Относителните концепции за добро и лошо важат само на материално ниво, на нивото на двойственостите. Ала отвъд това ниво не съществува противопоставяне. Например сферата на брахман е унифицирана сфера на битието, отвъд двойственостите на материалната природа, и е сияйна, там няма мрак. Ала оттатък тази божествена светлина, знаем, че съществува и нейният източник и това са забавленията на Кришна, самият Той.

При все това трябва да зададем въпроса: тогава откъде започва илюзията? Ако съществува само Бог и светлината на Бога, как така има илюзия? Но илюзията, както знаем, действа по два начина – едната е божествената илюзия, а другата е материалната илюзия. В един смисъл можем да кажем, че най-грубото разширение на Божията енергия е маха-мая, или светската илюзия, която изкривява виждането. Благодарение на тази илюзия идва невежеството, от невежеството следват погрешните действия, а погрешните действия водят и своите последствия. Обаче трябва да знаем, че според нашето разбиране дори представителката на мая не е зла. Това е Дурга, Дурга Деви, тя е полубогиня, има си задължения, които изпълнява, и тя е бхакта. И дори богът на смъртта, Ямараджа, е слуга на Върховния, макар задължението му да е да наказва онези, които заслужават това.

Нели: И така, има или няма такава личност – най-жестокият, най-завистливият…

Тиртха Махарадж: Много добър въпрос. Ами, виж ме мене…

Можем да кажем, че няма. Но понякога в божествената лила, в ролите в историите откриваме и негативни герои. И знаем, че съществуват девите, съществуват и асурите. Обаче всъщност те са братя и сестри, произхождащи от един баща. Е, майките им може да са различни, но бащата е същият, така че те са братя, полу-братя. И някой трябва да играе негативната роля, за да могат тези, които играят позитивната роля да изпълнят мисията си. А какво е името на главния Сатана? Луцифер, правилно. Какво означава името му? “Който донася светлината”. О-хо! Нима това е сатанинско действие – да донасяш светлина? И каква била неговата позиция преди?

Нели: Той е паднал ангел.

Тиртха Махарадж: Преди не е бил паднал, бил е само главен ангел. Това отново означава, че произходът е божествен, не съществува негативното. Ала злоупотребявайки с тъй наречената свобода, той е трябвало да служи на негативните сили. Обаче онтологически погледнато можем да видим, че оригинално дори представителят на негативната страна идва откъм позитивната. И когато някой герой в нашата традиция е описан като много жесток или много негативен, това е просто част от играта.

(следва продължение)