Sharanagati

Въпрос на Гиридхари: Гурудев, кога е започнало това пропадане? Какво ни е липсвало, че да започнем да се спускаме надолу и кога се е случило? Кога сме започнали да се плъзгаме по наклона? Не, че е чак толкова важно, но си мисля, Вие някак също потвърдихте, че пропадането е колоната на успеха. Това също е пропадане, но тогава кое е успехът и какво не ни е достигало, че да се случи това? В шастра се казва, че “тези, които достигнат Моята трансцендентална обител, никога не я напускат”[1]. От някъде другаде ли идваме тогава?

Тиртха Махарадж: Да.

Гиридхари: Откъде?

Тиртха Махарадж: Разгледай онази картина. В долната част е материалната сфера, в горната част – духовното небе, а по средата е мястото, откъдето произхождат духовните души.

Гиридхари: Но те са вечни, значи не се раждат? При все това идват отнякъде и отиват нанякъде?

Тиртха Махарадж: Идването и отиването не значи раждане и смърт. Татастха-шакти е като енергийно поле. Кой е източникът на искрата? Огънят, нали така? Искрата е вътре в огъня и не можете да разграничите искрата от огъня – докато не излезе извън него. Така че произход и раждане не са едно и също. Защото всичко си има причина, и причината си има причина, а окончателната причина е Кришна – Бог. Ишварах парамах кришнах сат-чит-ананда виграхах анадир-адир говиндах сарва-карана каранам[2] – причината на всички причини – това е Кришна. И така, татастха-шакти е една от енергиите на Кришна, и ние сме част от тази енергия. Но нейното съвършенство е ограничено. Затова душите могат да пропаднат, така да се каже, могат да попаднат под влиянието на материалната енергия, макар по природа да спадат към духовната енергия. Така че успехът е дори да си дошъл тук, да намериш обратния път към дома. Това е успехът.

Гиридхари: Това засяга друг мой въпрос, който зададох преди един-два дни. Доколко дълбока е промяната? Какво се случва с душата? Колко дълбока е промяната, след като душата в крайна сметка е неизменна?

Тиртха Махарадж: Душата не се променя.

Гиридхари: Също както въглена и диаманта. Същината не се променя, но нещо се променя. Тогава кое е това, което се променя?

Тиртха Махарадж: Съзнанието се променя. Ако имаме нагласата да се наслаждаваме на желанията, това е изкривяване на изначалната функция на желанията. Защото желанията трябва да са в хармония с Бога. Егоистичното желание означава противопоставяне на Божието желание. Душата не се променя, само съзнанието се променя. Затова трябва да възвърнем съзнанието си в божественото Кришна съзнание.

Въпрос на Ядунатх: Гурудев, бихте ли казали моля, дали практики като со’хам и шиво’хам действително са практики за излизане от фалшивото егоистично съзнание? Имам предвид класическите практики.

Тиртха Махарадж: В повечето случаи не са. Но ние във ваишнавскята школа се отнасяме много позитивно към со’хам. Всички знаят ли какво е со’хам?

Отговори: Не.

Тиртха Махарадж: Как не?! Когато дишате, как върви? “Со… хам…” На санскрит това означава: со – тоест саха -“той”, а хам е ахам – “аз”. “Той и аз”- со’хам. А ако започнете да дишате от обратен начин какво се получава? Хам-са – какво означава хамса на санскрит? Означава „лебед”. Чистотата, птицата на душата – хамса, която живее в Хамса-кунда, Лудащо. Да, името е Хамса-кунда, Лудащо на унгарски значи Хамса-кунда, Лебедово Езеро.

Но в повечето случаи хората използват со’хам като мантра за сливане – че „аз съм Той”. Ние имаме малко по-различно разбиране – “Той и аз”, “аз и Той”, ние сме съчетани. Но ваишнавската версия е много позитивна версия, ние винаги казваме „да” на со’хам. Ако кажете „да” на со’хам, как звучи това на вашия език! Сега сме тук, в София. Да, со’хам! Дасо’хам – “аз съм слуга”. Така че бъдете много позитивни към со’хам. Кажете „да” на со’хам. “Да, аз съм слуга!” Това е истинското обяснение на со’хам. Тогава няма да допускаме грешки. Защото най-последната грешка, най-последният капан в духовността е, че обърквате едното с другото. Мислите си, че вие сте Той. Така че бъдете позитивни по отношение на со’хам, кажете „да”.

[1] Бхагавад Гита 15,6; Бхагавад Гита 8.21

[2] Брахма Самхита 5.1