Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Вриндаван

Нека поговорим малко за ваишнавското его. Макар че тази тема не ми харесва, защото да се коментират грешките и недостатъците на хората е много лесно. Всеки ще се почувства уязвен. Това е много лесно – да се карат хората да развиват съзнание за вина отвътре. И от векове различните религии са използвали този инструмент, за да контролират хората: как да ги накарат да се чувстват виновни – говорят за огнен ад, за врящо олио и различни мъчения, само и само да мируват и да си плащат данъците. За щастие, ние сме се натъкнали на духовна практика от много по-висш разред, но това си има някои изисквания. Ако я практикувате на същото ниво, на което хората обичайно практикуват своите религии – защото хората обикновено искат да се радват на благата и не са никак склонни да поднасят нещо в замяна – тогава няма разлика между тъй наречената ваишнавска практика и общата духовна практика. И едното е бизнес, и другото е бизнес.

Това беше много очевидно в едно от нашите пътувания в Индия. Посещавахме множество различни места, храмове, манастири и поклоннически центрове на разни религии. Накрая стигнахме до Вриндавана. И там разбрах каква е разликата между другите места и това място. Защото на всички останали места историята започваше и завършваше с „мен”. Свещенослужителят ти казва: “Ела тук, дай си дарението, направи такава и такава малка пуджа, запали благовоние, вържи връвчица на дървото, кажи си името и си благословен. Можеш да вървиш; каквото искаш ще ти се даде.” Онова, което ти искаш, Бог ще го изпълни. Обаче влезеш ли във Вриндавана, трябва да промениш това настроение: онова, което Бог иска, ти трябва да го изпълниш. Това е разликата между обичайната религия – “Моля Те, Боже, слугувай ми!” – и преданото служене. Нашата версия е: “Господи, как мога да Ти служа?”

Това е началната точка на ваишнавската практика. Пък нататък, от това ниво насетне, можем да обсъждаме по-висши теми.

 



Leave a Reply