Archives

Calendar

December 2021
M T W T F S S
« Nov    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




giri

(продължава от предишния понеделник)

 

Тези дни сме изправени пред един нов период. Толкова много нови изрази се ширят сред хората касаещи бъдещето на света. Изместване на полюсите, краят на календара на маите, или пък Кали Юга – толкова много странни изрази, които не ги е имало преди. Но какво е това очакване в човешките същества? Много е лесно да се мотивират хората чрез предсказания за бъдещето или някакви пророчества, които никога няма да се сбъднат. Ако краят на света не се случи днес, можем да го отложим за следващата година. Виждал съм колко са гъвкави хората в своята вяра. Но ако очакваме някаква промяна, каква трябва да е тя? Това трябва да е един малък преход от главата към сърцето. Всички облаги, на които се наслаждаваме в тази материална сфера сега, на практика са резултат от човешкия мозък. Светът днес е доминиран от човешката воля. И определено този свят има своите ползи. Те правят живота лесен и удобен. Обаче това си има цена. Защото създавайки си комфортен живот сме създали и капан, от който трудно можем да се измъкнем. Така че макар да се радваме на материални удобства, вътре в себе си се изправяме пред големи изпитания.

Какво се случва в главата на едно човешко същество? Това за щастие е скрито от нас. Защото ако можехме да четем мислите на другите, щяхме да се окажем в небрано лозе. Но основно в ума се случват три функции. Едната е мисловната способност – интелектуалният, познавателният капацитет. Втората е силата на волята. И третата са чувствата. Ум не е равнозначно на мозък, недейте да ги обърквате. Умът е като вътрешно сетиво, шесто чувство. И още веднъж трите му функции: мислене, волево намерение и чувстване.

И така, днешният свят е доминиран от волята. И ако се нуждаем от някаква промяна, ако се нуждаем от някакъв преход, това трябва да е преминаване към третата способност на ума – чувстването. Разбира се, да се чувства без да се мисли също би могло да е проблематично. Но ако съумеем да обединим позитивните резултати и от двете способности, ще можем да израстваме по-добре. Мисля, всички можем да се съгласим, че истински важните решения взимаме в сърцата си. В нормални случаи можете да решавате с мозъка си, няма проблем. Но когато сте в опасност, например, или когато сте в екстремна ситуация се задейства една много специална способност. Това е човешката интуиция, която е силно свързвана с чувствата. Трябва да изучим, да овладеем тази способност – интуицията. Защото по този начин можем да стигнем до някои неочаквани заключения, които понякога са много по-добра опция от който и да било интелектуално или теоретично съставен отговор.

Тази промяна ще се случи в света ако започнем да я извършваме в себе си. Казано е, като добър съвет в духовната практика, че самите вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите отвън. Макар че ние очакваме всички други да започнат да се променят, „пък тогава може и аз да кажа „да”. Но за да подпомогнем тази тенденция на преодоляване на трудностите, ние също трябва да допринесем.

Позволете ми да спомена една красива история от индийската традиция, която ще подкрепи тази теза. Историята е за Бог Кришна. Той дошъл в облика на обикновено пастирче. По някакъв начин небесният цар Индра се разгневил, защото обитателите на селото, където живеел Кришна, не извършвали всички жертвоприношения, нужни за поддържането на вселенската хармония. И така, господарят на небесата, господарят на дъждовете започнал да изпраща проливни порои над това село. Всички жители се оказали в страшна опасност и накрая започнали да се молят на своя Бог, който живеел с тях: „Умоляваме Те, спаси ни!” Затова Кришна повдигнал един хълм, понеже под хълма обитателите на селото можели да бъдат защитени, като се съберат заедно отдолу като под чадър. Знаете, че за Бога не е проблем да направи по някое и друго малко чудо, въпреки че си играел като малко момче. И какво се случило? Баща му и старейшините на селото, които се били насъбрали да се прислонят там, вдигнали своите геги – понеже и те били кравари – и също започнали да поддържат хълма. Не си рекли с ума си: „Чакай малко, това дребно момченце може да повдигне цял хълм, едва ли му е нужна моята помощ. Той може да се справи и сам.” Не! Те искали да помогнат с толкова силно чувство, че с тоягите си също поддържали хълма.

По същия начин, каквото има да се случва на този свят, бездруго ще се случи. Има божествен план и за Земята, и за света. При все това, ние също можем да допринесем. Нека вземем своите мънички пръчки, за да поддържаме този хълм. Колкото и малък да е приносът ни, нека го дадем.



Leave a Reply