Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 15.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Трябва да открием, да определим основанието, висшия смисъл на живота си. Кой е факторът, който оправдава съществуването ни? Замисляли ли сте се някога за това? Дайте ми някои идеи. Обикновено какво хората казват, че е смисъл, основа на живота им?

Отговор: Семейство, деца.

Рамвиджай: Парам-дхарма, най-висшият духовен дълг.

Свами Тиртха: Други пък живеят за своите амбиции и цели. „Имам цел, затова живея. Имам работа, живея за работата си.“ Но когато работата приключи, те практически умират, или поне наполовина. Така че ако имаме ограничено разбиране какво придава смисъл на съществуването ни, това не е достатъчно. Някой друг може да си мисли: „Аз умея много добре да дебатирам – това е смисълът на живота ми. Кара ме да се чувствам толкова силен. Аз притежавам истината.“ За други пък е вдъхновението: „О, обичам този човек! Тя или той е смисълът на живота ми!“ Но какво ако този човек изчезне от живота ви? Какво ако обикне някой друг, не вас? Тогава животът ви е погубен, смисълът на живота ви е погубен. Онези, които са по-интелигентни, ще кажат: „Аз живея за вдъхновението.” Дълго време не разбирах това. Но след това малко по малко се съгласих: вдъхновението, източникът на вдъхновение – това е нещо много могъщо. Ако сте още по-префинени, ще речете: „Смисълът на живота ми не е любовта на конкретен човек, а да се възхищавам на любовта. Аз живея за любовта.”

Обаче усещате ли значимостта на този въпрос? Кое ни дава правото да съществуваме? Именно затова ние винаги искаме да се самодоказваме: „Постигнал съм това, имам онова.” Толкова пъти намираме смисъла на живота си в нещо външно. Ала това е много слаба, много ограничена, много материална концепция. Ако свържете смисъла на живота си с нещо ограничено, животът ви също ще бъде ограничен. Приключи ли се с обекта, животът ви също приключва. Понеже сте били закачени за този обект.

Затова трябва да търсим. Да търсим източника – откъде идваме. Защото ако идваме от нищото, значи ще се върнем в нищото. И тогава всъщност нищо не придава смисъл на съществуването ни. Не знам дали това е удовлетворяващо за вас, за мен не е. Затова можем да кажем: ако отричате съществуването на Бог, по този начин отричате собственото си съществуване.

Върховният факт, който ни дава основание да съществуваме, е самото съществуване. Моля ви, опитайте се да видите разликата между живот и съществуване. Животът е проявление, съществуването е принцип. Така че ако стигнете до едно по-извисено и пречистено състояние на съзнанието, няма да е нужно да доказвате себе си, няма да е нужно да намирате външна обосновка за своя живот. Защото в края на краищата божественият произход е силата, която ни дава правото да живеем, да съществуваме. Върху тялото ни е печатът на тлението, на смъртта. Но върху душата ни е печатът на вечният живот, на вечната връзка.

Така че от един момент нататък не е нужно да се самодоказвате. Мисля, че всички различни кавги и конфликти, присъщи на себичния интерес, в основата си се дължат на липсата на идентификация. Не се чувствате признати и приети, затова все искате да се доказвате. Обаче какво виждаме от примера на нашите светци? Когато главният пуджари, който е в много престижна позиция, среща Мадхавендра Пури – беден просяк от улицата – той незабавно е готов да му поднесе своите дандавати.

Има една история от Унгария, от наши дни. Сутринта двама бхакти малко се скараха. И после какво стана следобед? Имаха съревнование. Несъмнено, кавгата си беше доста материална. Но какво беше съревнованието? Единият отиде при другия и каза: „Прабхуджи, моля те, извини ме. Аз сбърках.” Тогава другият отвърна: „Не, не, не, моля те, ти ме извини, бях прекалено рязък.” И започнаха състезание по поднасяне на дандавати – кой ще поднесе по-пълен дандават на другия. Виждате ли, това е единственото съревнование, което може да имате със своите братя и сестри – кой ще поднесе по-пълен дандават на останалите.

В крайна сметка, кое придава смисъл и право на съществуването ни? На въпроса „Защо живеем?“, отговорът е: благодарение на вечния източник. На въпроса „С каква цел живеем?” – за да постигнем съвършенство. И на третия въпрос „Как да живеем правилно?” – да живеем като предани. Да служим на собственото си духовно добро, да сме полезни на другите и да живеем в прослава на Бога.

Обаче сега възниква един друг въпрос – простете, че толкова дълго отнемам времето и вниманието ви… „Кое дава основание на собственото ми съществуване?” Аз съм просяк. Добре, понякога и на мен ми дават сладък ориз, но аз съм просяк. И съм изгубил учителя си във физическа форма, така че смисълът на живота ми е изгубен. Но се чувствам голям късметлия, че Кришна ми е изпратил спасители. И ако вие ми давате възможност да ви служа, тогава чувствам, че този живот, това съществуване имат смисъл.

Понякога преживяваме загуби. Може да загубиш една битка, но не бива да губиш войната. Надявам се, това не е придаване на външен смисъл на живота ми. Но моля ви, вие също намерете за себе си онзи източник, който ще придаде смисъл на вашия живот. Прегърнете принципите си, прегърнете идеалите си. Тогава нищо не може да ви обезсърчи, нищо не може да ви увреди.

Рамвиджай: Гурудев, това, което казваш, е като прозорец към съвсем друг свят…