Sharanagati

„Санатан Госвами рекъл: „От самото начало, още в детството си, моят по-малък брат Анупама бе много отдаден на Рамачандра и го обожаваше със силна решителност. Той винаги възпяваше святото име на Рагхунатх (Рам) и медитираше над Него. Постоянно четеше за дейностите на Бог Рам от „Рамайана” и разказваше за тях. Рупа и аз сме негови по-възрастни братя и той беше винаги с нас. Анупама слушаше „Шримад Бхагаватам” и разговорите за Кришна заедно с нас и ние двамата решихме да го изпитаме: „Скъпи Анупама – казвахме му – моля те, послушай ни. Бог Кришна е най-привлекателният. Красотата, сладостта и любовните му забавления не познават предел. Заеми се с предано служене към Кришна заедно с нас двамата! Ние, тримата братя, ще седим заедно и ще се наслаждаваме на сладките разговори за игрите на Кришна!” Така му говорехме и двамата, отново и отново. Заради тази ни настоятелност и заради почитта му към нас, умът му някак склони да послуша наставленията ни.”

„Валлабха, Анупама каза: „Мили мои братя, нима мога да не се подчиня на инструкциите ви? Посветете ме в мантрата на Кришна та да мога да изпълнявам предано служене към Него!” След като изрече това, през нощта той започнал да размисля: „Как мога да изоставя лотосовите нозе на Бог Рамачандра?!” Останал буден цялата нощ и плакал. На заранта дойде и ни призна следното: „Продал съм сърцето си в лотосовите нозе на Бог Рамачандра и не мога да си го взема обратно. Това би било твърде болезнено за мен. Моля ви и двамата, бъдете милостиви към мен, заповядвайте ми така, та живот след живот да мога да служа в лотосовите нозе на Бог Рамачандра! За мен е невъзможно да изоставя тези лотосови нозе! Дори само да си помисля за това, сърцето ми се къса…”

По-големите братя имали афинитет към Кришна, а по-малкият – към Рам. Те искали да го приканят да се присъедини към обожанието на Кришна, вместо на Рама. И понеже бил послушен брат, той се постарал да последва напътствията им. Пък и видял че „О, братята ми са толкова щастливи обожавайки Кришна.” Затова рекъл: „Добре, получих това послание, тази инструкция – нека последвам примера им.” Обаче сетне през нощта започнал да си мисли: „Но аз вече съм отдал сърцето си на Бог Рам. Не ми е възможно да променя това. Аз съм негов слуга. Как бих могъл да му изменя, как бих могъл да изоставя господаря си?!” За него това била болезнена нощ. И искреността и простосърдечността му проличали в това, че той плакал цялата нощ. Не можел да вземе решение и най-сетне на сутринта отишъл при братята си: „Моля ви, помогнете ми. Продал съм сърцето си в лотосовите нозе на Рагхунатх. Не мога да си го взема обратно. Давайте ми такива инструкции, че да мога да Му служа живот след живот.”

„Като чухме това, ние го прегърнахме и го подкрепихме с думите: „Ти си вели и свят отдаден, понеже решителността ти в преданото служене е непоклатима.” Така го хвалехме и двамата.” Тъй че за тях нямало проблем. Можели да се възхваляват един-друг, макар да следвали, тъй да се каже, различни пътеки.

И тогава Махапрабху казал: „Славен е поклонникът, който не изоставя подслона на своя Бог. Славен е и Богът, който не изоставя слугата си.”

В това се състои качеството на ученика, на истинския последовател. С вярата и кротостта си той може да изрази благодарността си към своя учител. За нас това е шанс да бъдем покорни и лоялни. Слугата става велик, тогава когато е верен на господаря си. Велик е и онзи господар, който е верен на слугата си. Тъй и двамата стават славни.

Позицията на кой от двамата е по-лека? Кой има повече свобода? Също като майката: детето може и да остави майката, но майката никога не изоставя детето си. Мисля, че е много подобно и в случая с учител и ученик. През цялото време ученикът има възможността да рече: „Не. Тръгвам си по своя път. Напускам те.” Но гуру няма тази свобода. Ако ВЕДНЪЖ си казал на човека: „Да. Ще те отведа у дома, ще те отведа обратно при Бога,” това е завинаги. Това е постоянен дълг. Тъй че в тази връзка учителят губи свободата си. Това лошо ли е, тежко ли е? Според мен е сладостно. Защото сме разбрали, че най-великата свобода е да бъдеш роб на Бога.. Робството е най-голямата свобода. И ако и ученикът е майстор по ученичество, то той също би бил готов да се откаже от свободата си: „Не, аз съм твой вечен слуга. Не съм твой независим слуга. Аз съм твой вечен слуга.” В тази изпълнена с обич връзка както ученикът, тъй и учителят губят своята свобода. Това хубаво ли е? Мисля, че е много хубаво! Защото така и двамата се присъединяват към кампанията на Бог Кришна.