Sharanagati

Въпрос: Въпросът ми е с две подточки. Първо, Гурудев каза, че в процеса на проверки и изпитания, в процеса на постепенното разрушаване на фалшивото его, нещо се изисква и от самия човек като принос. Какво точно се изисква от човек, докато фалшивото му его бива рушено?

Тиртха Махарадж: На практика, две различни неща. Едното е пасивната охота: “Готов съм да приема напътствията на моя учител”, а другото е активното участие – “Извършвам служенето си под негова насока”. Едното е пасивно: “Приемам това, което ми се дава”, а другото е активен принос. И така, ако извършваме джапата, служенето си, практическата си сева, ако изучавате писанията, ако общувате, ако служите на другите, това ще помогне на този фалшив егоизъм да намалее. Та така.

И още едно нещо. Говорихме, че „ученик” означава такъв, който е поставен под дисциплина. Признак за ученика или последователя е, че той позволява да бъде учен. Готов е да приема напътствия – обаче не от какъв да е източник, понеже мнозина са тези, които искат да ви дават акъл. Например, едноокият гуру в дома ви – телевизорът. Всяка вечер му отделяте толкова много внимание, прекарвате часове да го обожавате. Така че мнозина искат да ви дават инструкции, но истински ученик означава: “Покорявам се на божественото ръководство.” Това е много важен момент. А какъв е другият въпрос?

Въпрос: Може би вторият въпрос е малко детински и е твърде материалистичен начин на мислене, но понеже споменахте, че по време на тези изпитания човек се проваля, възможно ли е след толкова много провали, духовният учител да каже: “Този не става за нищо, безнадежден е. Отказвам се!”

Тиртха Махарадж: Е, това би било провал за учителя. Ако някой се окаже безполезен човек това означава, че не си успял да го вдъхновиш по подобаващ начин. Например, в един брак всичко започва толкова красиво, романтично! Той носи цветя, ти приемаш диамантен пръстен – толкова е романтично в началото. След 20 години се превръщаш в домашна змеица, а той се пропива. Негова ли е грешката? Премисли, ако един човек, след 20 години в твоята компания, стане пияница, това не е само негова грешка. Много е лесно да се отсъди: пиянде! Но колко си му помогнала ти? По същия начин, ако дойде някой ученик, някой преданоотдаден и не съумеем да му служим добре, това е провал за групата, това е провал на учителя. Не, извинете, това е мой провал, не на учителя. Учителят никога не греши. Грешката е само моя.

Така че никога не се отказвайте. Лесно е с лесните, но с трудните е славно.

Ямуна: Значи, можем да прославим нашия гуру.

Тиртха Махарадж: Защо не? Други въпроси?

Въпрос: Правилно ли разбрах, че тези провали са естествена част от процеса?

Тиртха Махарадж: Да, да! Благодаря ви! Защото исках да ви кажа, че мнението на Шрила Прабхупад за провала е: ”Провалът е колоната на успеха”.

Гиридхари: Значи си струва да се провалиш?

Тиртха Махарадж: Ако не загинеш, да. Защо можем да кажем, че те са естествена част? Защото не можем да дадем обет, че няма да допускаме никакви грешки. Нереалистично е да се поеме такъв обет. Но можем да кажем: “Ще дам най-доброто от себе си да постигна духовната си цел, най-висшата цел”. Това е искреност. А ако дадем такъв обет, ще получим цялата помощ и милост от висшестоящите. Така че такъв е нашият обмен. Човек казва: „Ще опитам с всички сили” и гуру също казва: „И аз ще опитам с всички сили”. Тогава всичко е както трябва.