Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Казва се, че да седиш сам и да медитираш е добре. Да имаш другар за това е още по-добре. А да можем да славим святото име в хармонична компания е най-добре. Заедно. И бхаджана не е само пеене. Бхаджана е вашето поклонение. Виждам, че вие много харесвате бхаджана – да пеете заедно, да възславяте святото име. Но коя е по-високата степен на бхаджана? Това е киртана. 

Така че имаме инструмент за вътрешен контрол. Стремете се да го прилагате. Най-напред то е вид контрол – повтарянето на светите имена – очаквате умствен покой, очаквате освобождение. Но ако продължавате да възпявате светите имена, ще се появят и по-фини вкусове. Вътрешно пречистване на сърцето, сърдечна интелигентност ще се прояви. И което вчера е било за вас голям проблем, днес ще го виждате като незначителен, вече няма да ви причинява страдание. Понякога искаме да видим голям скок в духовния си напредък, макар че може би малките стъпки са по-скъпоценни. И малко по малко онова, което днес е толкова значимо за вас, било то страдание или надежда – понеже човек си обича страданията – губи своята важност. И други неща започват да добиват по-голяма значимост за вас. Вече не ви интересува да откривате Америка. По-скоро искате да изследвате духовното небе – много по-интересно и приканващо предизвикателство е. 

Затова моля ви, опитайте се да приложите този толкова фин метод върху себе си. И ако станете по-състрадателни благодарение на това вътрешно пречистване, ще намирате път към сърцата на хората. Понякога знанието ни или духовните ни постижения ни помагат в това отношение. Друг път повече ни помагат провалите ни, за да можем да се доближим до хората и да ги разбираме. Защото ако не си падал си мислиш, че никога няма да паднеш. И не разбираш как така хората падат. Как така те не могат да спрат вятъра? Мислиш си, че ти можеш да го спреш, макар никога да не си опитвал. Опитай! Провали се! Бъди готов да поемеш трудностите. Но никога не губи кураж. Ти може и да изгубиш, но мисията ти никога не бива да губи. Твоят Бог никога няма да загуби. Твоята вяра никога не бива да губи. „Заяви дръзко: “Моят предан никога не губи“[1]. Може да загубиш една битка, но не трябва да губиш войната. 

А защо искаме да достигнем до хората? Веднъж Гурудев ни попита: „Защо проповядваме?” Знаете, тези толкова простички въпроси са много предизвикателни. „Ами, защото обикновено така правим, това е навик.“ „Ами защото ти проповядваш, Гурудев, пък ние се опитваме да те имитираме и затова също проповядваме.“ Не. Какъв отговор можете да дадете на такъв въпрос? Трудно е, простите въпроси са много трудни за отговор. Какъв е смисълът на живота ти? Кой си ти? Към какво се стремиш? Прости въпроси. Но е почти невъзможно да се отговори. Как ли не се стараехме да намерим верния отговор, докато накрая Гурудев каза: „Защото Махапрабху е поискал”. Затова искаме да намираме начини да достигаме до хората, да се срещаме с тях, да общуваме с тях, да им помагаме да се доближат до духовната си същност. Не може да сте толкова жестоки да оставяте хората край вас да мрат в телесно съзнание! Защо не им кажете, че са души от Духа? Проповядването не е толкова сложно. Не е нужно да изнасяте суха и скучна философска беседа. Не! Предайте послание. Защото колкото повече хора вземат своя дял от духовното си наследство, толкова по-добре.

(следва продължение)

1. Бхагавад Гита 9.31