Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 02.01.2018 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Манджари: Имам въпрос за кармичните последици и за шанса за служене. Как да разграничаваме между двете? Понякога е очевидно, но понякога не е. Когато ни спохожда трудна ситуация, дали това е възможност да бъдем силни и да служим, или е някаква кармична последица, която ни блокира?

Свами Тиртха: Ако е сладостна и те прави щастлива, тогава най-вероятно е възможност. Ако те пречупва, значи вероятно е последица. Но ако имаме някакво затруднение или пък задължение, трябва да пробваме до три пъти да го разрешим или изпълним. И ако и тогава не се получи, можем да приемем, че такъв е божественият аранжимент, такава е волята на Кришна – Той не го иска. Обикновено три пъти е достатъчно. Но както ви казах, унгарците са много упорити. Затова за тях има един допълнителен опит – три плюс един. Ако и тогава не успеят, с леко сърце могат да заключат, че такава е божествената подредба.

Но всъщност ако наистина посветим живота си, вече нямаме кармични последици. Защото тогава приемаме всичко като дар от нашия Любим. А да имаме върху себе си вниманието на нашия възлюбен Господ или на нашите наставници, дори да е трудно е много благословено.

Едно от значенията на „гуру” е „тежък”. Да имаш компанията на истински гуру е тежко. Много е трудно да общуваш с някой, който живее на съвсем различно ниво от теб. Разликата е твърде голяма. Ако срещаш такава чистота, такава интензивност, много е трудно да си в досег с това.

А нашият Гурудев беше доста интензивна личност. Не казвам, че беше тежък човек, но да общуваш с него правилно си беше голяма задача. Понякога беше толкова непоносима, че ти се иска да избягаш. „Днес по-добре да си ида вкъщи. Просто ми идва в повече.”

Веднъж той беше поканен на гости у едно семейство свои любими ученици. И двамата му бяха преки ученици и съпругата готвеше. Беше толкова нервна и тревожна, очаквайки Гурудев, че каза: “Ох, не мога да готвя повече, просто спирам! Не мога повече да правя това!” Така че беше доста интензивно. Да се срещнеш с него беше доста интензивно. Защото той беше готов да се разпорежда с живота ни, да се намесва тук и там, да дава съвети, да очаква – как го каза ти: „малко цветя, малко вода” в началото… Обаче после, след като ни напусна, бхактите плачеха: „Ех, да можеше отново да се разпорежда с живота ни! Де да имаше кой да се разпорежда с живота ни!”

Така че трудностите са дарове. За една отдадена душа не съществуват кармични последици, а само дарове от Бога. По-добре да станем отдадени души, инак ще имаме много проблеми. Така че ако сте бхакти, може и да имате някакви причини да се оплаквате, но нямате правото да се оплаквате. Затова нека по-добре да станем бхакти, защото това е начин да се отървем от проблемите си. Гурудев веднъж каза: „Да си тъжен или потиснат е признак на мая, значи си в илюзия.” Помислете за това следващия път когато сте потиснати. И ако наистина наблюдавате и изследвате своята позиция, ще разберете, че не само нямате право да се оплаквате, но че всъщност нямате и причини за това.

Но казва се, че процесът бхакти е за духовно щастие. То не е цел, а следствие. Ако се стремим красиво и посветено да изпълняваме служенето си, ще ни споходи естествено състояние на удовлетворение и пълнота. И госвамите казват: „Кой може да разбере дълбината и сладостта на святото име? Криш-на – колко много смисъл има в това! Каква дълбина! Дори да имах хиляди устни, те не биха стигнали да вкуся нектара, който е вътре. Дори хиляди усти няма да са ми достатъчни да възпея тези имена. И дори да имах хиляди уши, нямаше да ми стигнат да се наслушам на светите имена.”

Ние нямаме нито хиляди уши, нито хиляди усти, но каквото имаме, нека го заемем в служенето на възпяването. Защото то ни напомня на оригиналния език на сърцето и душата.



Leave a Reply