Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 25.11.2006, София)

Трябва да развиваме своята вяра – не в настроение на предизвикателство, а по позитивен начин. Подобно на историята с полубоговете, когато започнали да избиват Млечния Океан. Това било толкова тежка задача, че макар и много силни, те не били достатъчни, за да я изпълнят. Затова им била нужна помощ. И тъй, те се обърнали към естествените си врагове, демоните:
– Елате да ни помогнете! Нека направим едно съвместно предприятие, общ бизнес. Пък ще си поделим благата.
Договорили се:
Добре! Какъв е залогът? Какво ще постигнем?
-Амрита, нектарът на безсмъртието.
– Бива, звучи хубаво. Да действаме! Каква е задачата?
– Ами ето го Млечният Океан; трябва да го избием.
– Как да го сторим?

За избиването е нужна пръчка. Така че те поставили планината Мандара – един огромен хълм – вместо бъркалка. Но ако сложите планина в океана, тя просто ще потъне на дъното. Нужна им била опора. Затова Вишну в облика на Курма – огромна божествена костенурка – дошъл да поддържа всичко.
Можем да си помислим, че дори Вишну бил готов да служи на съвместното предприятие на демоните и полубоговете, което е чудесна идея как Бог от смирение е готов да помогне на подчинените си. Но всъщност историята е малко по-различна, защото Курма я сърбял гърбът. А знаете, на костенурката й е трудно да си почеше гърбината. Затова хълмът Мандара трябвало да бъде поставен на гърба й, за да го чеше.
Освен това, за да се движи бъркалката е нужно въже. Знаете как избиват: дърпат въжето и така бъркалката се движи. Но, за да се задвижи бъркалката на вселенския Млечен Океан е нужно доста яко въже. Затова те използвали за въже Васуки, божествената змия. И знаете ли, имало надпревара между полубоговете и демоните: кой от коя страна да държи въжето. Демоните си рекли: “Да го хванем откъм опашката не е престижно.” И нагласили така нещата, че да държат Васуки откъм главата. Хубаво, но полубоговете се подсмихнали под мустак: “Добре, съгласни сме да хванем опашката.” Сетне започнали да избиват. Усилието било тежко и Васуки зор видял – дотолкова, че започнал да бълва огън и жупел от устата си. Така демоните, намирайки се в престижната си позиция при главата на Васуки, загубили понеже били опърлени и опушени.
Но в крайна сметка съвместното предприятие проработило. Знаете, когато избиваш млякото то започва да се разделя и отгоре изплуват различни неща. И какво се появило най-напред на повърхността на Млечния Океан? Първа се появила отрова, отровата халахала. Търсели нектар, а какво добили? Отрова! Страшно опасна отрова, способна да унищожи цялото творение. Нуждаели се от помощ, защото и двете страни ги грозяла смърт. Тогава дошъл Бог Шива и просто изпил цялата отрова: “Аз мога да я поема, няма проблем.” Понеже е господарят на йога, той задържал отровата в гърлото си. Не умрял, но все пак отровата дала някакъв ефект – шията му посиняла.
Тогава демоните и полубоговете можели да продължат да разбъркват. И започнали да се появяват първите съкровища. Кое било първото? Излязъл конят Учхаишрава, излязъл Аиравата – слонът на Индра, излязла Лакшми Деви и толкова много други скъпоценни неща, но все още трябвало да почакат за нектара. Дханвантари също се появил – вселенският лекар и авторитет по Аюр Веда. И най-сетне изплувал нектарът. Тогава те започнали да си го поделят, да си го крадат, но не искам да навлизам в тази част от историята. И така, разбивайки вселенския Млечен Океан, в крайна сметка те се сдобили с амрита.
Можем да кажем, че Млечният Океан символизира живота ни. Трябва да „избием“ живота си. Защото океанът на нашия живот е цял изпълнен със съкровища. Трябва да вложим всички сили, които имаме – добри и лоши – да обединим всичките си добри и зли сили и навици, за да “избием” океана си и да получим нектара. Трябва да поставим Вишну, Кришна, за основа на този процес. И не се изненадвайте, когато започнете да избивате своя океан, че първият резултат ще е някаква отрова. Очаквате нектар, а се явява отрова. Очаквате щастие – идват трудности. Не се изненадвайте, понеже е казано, че най-напред получавате по-незначителното. Първо един малък горчив хап. След това идва нектарът. Знаете, има някои лекарства, които са много горчиви и много трудни за преглъщане. Но тогава лекарите изхитряват пациентите. Слагат на дъното нещо много сладко. Има едно масло със специфичен вкус – рициново масло. На дъното на чашата сипват някакъв много хубав сок, а отгоре е ужасното масло. Така че, ако го гаврътнете, ще усетите само сладкия вкус. Така действа илюзорния процес на лекарите.
И така, не се изненадвайте ако най-напред излезе отровата. Това е необходима част от лечението. Но има такива, които са способни да поемат тази отрова. Затова една от функциите на Шива е да отнема отровата ни. Той може да ни помогне в това отношение. Гуру е досущ като Шива, който изпива отровата. Бог е основата. Бъркалката е дандата на саннясите. Въжето е вашата джапа-мала. Отровата, мисля, можете да я разпознаете. Ще я различите като излезе: “А, значи това е!” Но, когато започнат да излизат съкровищата, в тяхно лице разпознаваме различните страни на божествените благословии. А останалите драгоценности от океана са като добрите качества на преданоотдадените.
И най-накрая, след толкова много придобивки, ще се сдобиете с нектара. Нужни са усилия. Нужни са благословии. Казва се, че божествената милост става активен принцип при човешките същества. Запомнете това: благословиите започват да действат при хората! Също се казва, че както колата не може да се движи на едно колело, без човешки усилия никаква божествена милост не може да ви помогне.



Leave a Reply