Calendar

May 2019
M T W T F S S
« Apr    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




prahlada_tortured

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София) 

Продължаваме с поучителната история за Шри Прахлада, принца на пълната посветеност. Разказва се за един много могъщ, но изключително злонамерен цар, който е противник и оскърбител на Бога. Не бихме казали, че е неверник; той вярва в съществуването на Върховния, но не го приема с благоразположение. А синът му е с много благороден нрав и е велик предан, силно обича Бога. Това е конфликтна ситуация, нали – когато синът не следва волята на бащата: „Искам да те направя досущ като мен, противник на Бога, а ти си благоразположен към Него? О, ти, позор за семейството!” Веднъж бащата попитал: „Кое е най-доброто, което научи в училище?” А Прахлада отвърнал: „Че предаността към Вишну е най-ценното в живота.”

„Седнал на трона си, Хиранякашипу с негодувание слушаше думите на своето малко момче. Сляп от ярост, той хвърли Прахлада от скута си на земята, с намерението да го убие. Нима би могъл да понесе това момче да застрашава семейната традиция?! Виждайки, че Прахлада не е пострадал от грубата му постъпка, Хиранякашипу започна да крещи с почервенели от гняв очи: „Ракшаси, веднага отведете това дете и го убийте без бавене! Искам го мъртъв!” Чувайки това, ракшасите се объркаха: „Какво говори царят? Кой трябва да бъде убит? Та това е собственият му син, Прахлада!” Хиранякашипу видя смайването им и на висок глас повтори: „Защо се колебаете? Този нещастен окаяник не е мой син, той по-скоро е убиец на брат ми! Как иначе би могъл да предаде собственото си семейство, служейки в нозете на Вишну, убиеца на моя брат? Как можа той да изостави родителите и доброжелателите си едва на петгодишна възраст? Такъв предател някой ден може да предаде и самия Вишну. Каква е гаранцията, че ще е верен на вярата си? И как би могъл да е сигурен, че ненадеждният Вишну ще му бъде верен?”

Дори след като получиха такива ясни заповеди, ракшасите не събраха смелост да погубят Прахлада. Тогава Хиранякашипу продължи да обяснява. „Ако някоя полезна лечебна билка расте в гората, трябва внимателно да я пазим. По същия начин, ако нечий чужд син е много благоразположен към нас, трябва да му дадем цялата си закрила и обич. От друга страна, никога не бива да закриляме болест, която се е появила в тялото ни и може да го унищожи. Напротив, трябва да се стремим да отстраним такава зараза. Така и ако собственият ни син стане враждебен към нас, той трябва незабавно да бъде изоставен. Ако нечие тяло е инфектирано и някой от крайниците загнива, той трябва да бъде отрязан и захвърлен, за да се запази останалото тяло. По същия начин, ако искаме да съхраним династията на дайтите, правилното действие е да отстраним това дете. Точно както неовладените сетива са врагове на един йоги, този проклет Прахлада е моят най-голям враг, дори и да прилича на приятел или на член от семейството.”[1]

И така, в името на по-висшата целокупност, понякога трябва да пожертваме по-ниския, по-малкия принцип. За да съхраним тялото, понякога се налага да пожертваме един крайник. За да съхраним семейството си, трябва да пожертваме себе си. За да спасим селото, трябва да пожертваме семейството си. За да спасим държавата, трябва да пожертваме селото. Винаги трябва да се стремим да виждаме кой е по-висшият принцип и да се настройваме спрямо него. Макар да е болезнено да се поднесе подобна жертва, при все това тя трябва да бъде направена.

„Тогава, насърчени от цар Хиранякашипу, всички ракшаси вдигнаха оглушителен и страшен шум. Викайки „Убийте го! Убийте го!” и размахвайки копията си, те с жестокост се опитваха да промушат жизнените органи на Прахлада, който бе потънал в медитация върху Шри Хари и не им обръщаше никакво внимание. Обаче, точно както хората, които не са натрупали благочестиви заслуги, се провалят в плановете си, всички усилия на демоните бяха напразни. И както Върховният Бог не може да бъде описан с думи, понеже е свободен от всякакви материални качества, по същия начин и Прахлада не можеше да бъде наранен с никакво оръжие. Благодарение на пълната си вглъбеност в медитация върху Шри Говинда, Прахлада седеше в скута на Бога, напълно закрилян от Него от всяка атака. Макар да е трудно за вярване, подобно нещо е напълно възможно. Върховният Бог живее в сърцевината на всичко съществуващо, в това число в демоните и в техните оръжия, контролирайки всичко. Без Неговото съгласие никой не би могъл нито да унищожи, нито да защити никого.”

 

(следва продължение)

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



Leave a Reply