Sharanagati

Ако някой постигне реално духовно постижение в една истинска общност, тогава това постижение принадлежи на всички. Представете си, някой от вас постига пълно осъзнаване на Радха-Кришна – става напълно, съвършено чист преданоотдаден – дали това би ви се отразило или не? Дали този човек ще излъчи сиянието, с което се е сдобил или не? Естествено че той би го споделил – или тя, разбира се! Имам предвид, че по естествен начин този човек ще сподели онова, което е постигнал. И чрез споделяне то ще се умножи. Така че нашият принцип в духовната общност трябва да е: един за всички и всички за един.

Когато чух това разбрах че всички, всички предани – независимо от статуса, от телата и позициите си – всички действат за Кришна. Това е когато всички са за Един. А коя е другата страна на въпроса? Един за всички. От тази страна аз осъзнах служенето на духовния авторитет. Защото някой, така да се каже „висшестоящ” трябва да служи на останалите. Един за всички. И по такъв начин всички са включени в служенето.

Гуру получава цялата отрова! Някой трябва да приеме и това, нали? И вие всички трябва да станете гуру – да поемате повече отговорност в живота си. Нямам предвид да раздавате посвещения наляво-надясно, но да помагате на хората, да им служите, да пленявате сърцата им.