Archives

Calendar

May 2021
M T W T F S S
« Apr    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




artworks-000650751301-m16ejd-t500x500

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

 

Обсъдихме и разбрахме каква е класификацията на преданите първа, втора и трета класа – тоест добри, по-добри и най-добри. Сега продължаваме да четем от тази толкова важна книга, „Бхакти Расамрита Синдху”:

„Последваща класификация на начинаещите предани е дадена в „Бхагавад Гита”. Там се казва, че четири класи хора а именно нещастните, тези, които се нуждаят от пари, любопитните и мъдрите –  се захващат с предано служене и се обръщат към Бога, търсейки облекчение съобразно съответстващото си удовлетворение. Те отиват на някое място за обожание и се молят на Бога за сбъдване на материалните си желания, за икономическо благосъстояние или за да задоволят любопитството си. А мъдрият, който просто осъзнава величието на Бога, също спада към начинаещите. Такива начинаещи могат да се издигнат до второкласното или първокласното ниво, ако общуват с чисти предани.”[1]

И така, ето ги четирите основни мотивации да се поеме на духовно пътуване. Ако страдаме – това е общият език на болния от материализъм живот на тази планета Земя. Страдание – всички разбираме този език. И искаме да намерим решение – това е едната причина да започнем да се молим.

Другата е някакъв недостиг в живота. Ако сме в нужда, искаме да запълним тази нужда. Horror vacui – страхът от празнотата. Искаме да запълним празните места, затова сме готови да украсяваме всяка ниша и ъгълче. Това е космическият страх от самота. Нуждаем се от пълнота, от удовлетворение – затова в крайна сметка, ако сме достатъчно умни, се обръщаме към Бог.

Или пък някой е любопитен: „Хей, кажете ми, каква е тайната тук? Тази система изглежда, че работи – как така? Цялото творение работи – това е чудо! Кой се крие зад всичко?” Това са съвсем основни, елементарни подходи към Бога – страдание, нужда или любопитство.

Но съществува и четвърти подход, а именно мъдрият. Онези, които са мъдри, искат да се свържат с върховната реалност. При все това, всичките четири категории се броят за начинаещи.

Тогава къде е нашето място – отново поставям този въпрос. Аз спадам ли към групата на страдащите? Да, малко или повече спадам. Ако нямам за какво да страдам, ще си намеря – само и само да се занимавам с нещо. Защо да си губя времето като просто съм доволен? Или пък принадлежа към категорията на нуждаещите се? Да, и то колко много! Аз съм просяк. Просяк за божествена любов. И се надявам, че тези, които търся да ми дадат нещичко, не са скъперници. А дали съм любопитен? Е, да си любопитен предполага наличие на някаква интелигентност, затова не мога да кажа, че съм кой знае колко любопитен. И определено въобще не спадам към четвъртата категория на мъдрите. Защото ако бях мъдър, нямаше да страдам, нали? Мъдрият човек не страда. По същия начин, мъдрият човек никога не се отегчава.

Както виждате, ние споделяме някои качества, споделяме някаква обща съдба в този материален живот. Затова всички трябва да намерим някакви отговори на нашите въпроси.

И така, след като разбрахме, че това са видовете начинаещи предани, нека прочетем нататък: „Пример за начинаещ е Дхрува Махарадж.” Опа! Дхрува Махарадж – има множество глави, посветени на неговата история в „Шримад Бхагаватам”. Той бил дете-светец, много решителен в своята медитация. Не бихме очаквали „Шримад Бхагаватам” – есенцията на разкритите писания – да обсъжда характера на някакъв начинаещ. Как така Дхрува Махарадж ще е начинаещ – той, който бил способен да се сражава срещу цели армии от демонични сили?! Нима един начинаещ може да стори това? Или пък, спомняте ли си каква била неговата медитация, духовната му практика? Най-напред овладял храненето си. Да овладее храненето си в случая на Дхрува Махарадж означавало, че не се хранел с нищо. Но после почувствал: „О, това не е достатъчно! Трябва да контролирам пиенето.” А контрол над пиенето в неговия случай означавало, че не пиел нищо. Обаче тогава почувствал: „Това не стига. Трябва да овладея дъха си.” А контрол на дъха в неговия случай означавало, че вдишвал веднъж на половин година. Както обикновено правят начинаещите, нали? Мъничко контрол.

Ако той е начинаещ, тогава аз какъв съм? Ала за щастие има нещо подобно между него и мен. Защо? Защото той бил много решен да постигне даршан[2] с Бога и затова когато срещнал своя духовен учител, се отнасял с голямо послушание към него. Това е, което ни обединява! Той бил много смирен към своя учител и аз също съм много смирен към моя учител. Нали – това е, което обединява вас и Дхрува Махарадж?

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността”, Глава 3

[2] Лична среща

 



Leave a Reply