Sharanagati

Въпрос на Рамвиджай: Моят въпрос е следният: виждаме, че има много хора, които с готовност приемат бхакти за идеал в живота си, сред тях и аз самият. Вярваме, че това е най-доброто нещо, с което човек може да се занимава, най-добрият начин, по който да се живее. Въпреки всичко, понякога срещаме големи трудности в прилагането на това на практика, имам предвид в претворяването на идеала в практическия живот. Каква е причината?

Тиртха Махарадж: Именно в това се състои разликата между теория и практика. Защото теоретично можем да се съгласим: “Да, бхакти-йога е най-добрата, най-прекрасната, най-ефективната, тя е всичко! Но не за мен.” Нали? Нека обаче зададем въпроса по по-позитивен начин: как да приложим теорията на практика? Защото, мисля, всички ще се съгласим, че да работим, да живеем и да дишаме за божественото единение, за срещата на божествените Красота и Любов в сърцата ни – кажете ми нещо по-висше от това! Ако ми посочите нещо по-висше, аз ще ви последвам! Незабавно ще ви се отдам. Ако ли не, тогава е наш ред да се отдадем на този идеал.

И всички ние се стремим да приложим тази теория на практика, било с по-голям, било с по-малък успех. Това също така е и процес. И тъй като нещата в природата се случват съвсем бавничко, трябва да чакаме половин година, или години, за да получим плод от някое дърво… Засяваш семката, влагаш я в почвата и трябва да я поливаш, да се грижиш за нея години наред и тогава след известно време може би ще се появят първите незрели плодове. Ала колкото и да са кисели, колкото и да са зелени, мои са! И затова са сладки.

Но продължавайте да отглеждате своята градина. Следващата пролет разгледайте ябълковите дръвчета – ще видите хиляди и милиони цветчета по клоните! Едва няколко ще дадат плод. Всички цветове служат на живота, при все това само няколко ще принесат плодове. А най-добрите плодове са на върха, винаги облени от слънце. Има плодове нападали под дървото, други все още се държат по клоните, но са изгнили отвътре. Няма значение, продължавайте да отглеждате градината си; ще дочакате да пожънете своята реколта.

По същия начин, дори да нямаме пълен успех в прилагането на теорията на практика, нека продължим култивирането. Ще му дойде времето. Ако понякога възпяваме, тези мелодии и тяхната хармония ще въздействат на сърцата ни. Това ще доведе и до промяна в нашата визия.

И докато имате незначителни проблеми това означава, че нямате големи трудности. Защото в истинската трудност незабавно разпознаваш и истинските си приятели. Затова докато се карате, докато имате толкова време, че да го пилеете в препирни помежду си, аз се чувствам спокоен.

Отглеждането изисква време, затова трябва да култивираме своята практика; но по-късно тя ще се превърне в наше виждане, ще стане наша втора природа – или първа природа. А това вече се нарича успех.

Рамвиджай: Гурудев, би ли коментирал прочутата християнска пословица “Пътят към ада е постлан с добри намерения”?

Тиртха Махарадж: Има и друга известна християнска поговорка: “Дори и дяволът цитира Библията.” И така, да цитирам ли шастрите относно добрите намерения?

Рамвиждай: По-скоро исках да попитам какъв е смисълът на този израз?

Тиртха Махарадж: Това е преданост, в която липсва интелигентност. Например, гуру ти казва: “Прекопай градината. Можеш ли да извадиш плевелите от градината?” И ти отвръщаш: „Да, Гурудев!” втурваш се в градината и изтръгваш всички растения, които той е засадил с такива усилия. Посветеността е налице и в градината вече няма нищо! Опустошителна преданост! Сетне се връщаш в ашрама и казваш: “Гурудев, работата е свършена, всичко е заравнено.” Това е отдаденост, лишена от интелигентност. Затова можем да кажем: питайте преди да направите нещо. Затова и в някои ашрами имат тези вътрешни правила: ако счупиш нещо – донеси ново; ако не знаеш нещо – питай; ако вземеш нещо – върни го на мястото му. Съвсем простичко.

Въпрос на Дани: Казахте да питаме ако не знаем. Но основният проблем не е с нещата, които не знаем, а с онези, които не знаем, че не знаем. Как да попитаме за тях, след като не знаем, че не ги знаем?

Тиртха Махарадж: В това се състои истинската интелигентност. Това е много важно. Защото знаете, повечето от начинаещите и скудоумните не знаят какво не знаят. Веднъж Далай Лама давал лекция – публична лекция в огромна зала, присъствали хиляди хора. И един млад човек рекъл: “Аз имам забележка.” Казали му: “Нека най-напред чуем лекцията и после в края може би ще може да кажете ако имате въпроси или забележки.” Обаче той бил много напорист и казал: “Не, не, не!”  И започнал: “Аз изучавам будизъм вече три години и тук има някакви грешки!” Не могли да го спрат да направи своите глупави коментари. Изключително нелюбезно! Липса на съвсем елементарен етикет! Ти изучаваш будизъм вече три години!? И казваш на най-големия авторитет в будизма: “Тук има някаква грешка.” Какво е това?! Най-напред се научи на смирение. Понякога люде, които са наистина невъзпитани, си мислят, че имат познание и че могат да поправят. Трябва да си знаем мястото.

Интелигентност означава да постигнеш стремежите си.