Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Присъединили сте се към Гаудия Матх, но той е толкова огромен – с толкова много отдели, толкова много мисии, толкова много задачи! Но къде е моята мисия? Отначало това е нещо мъгляво, грамадно. После, след като ви приемат, отвеждат ви и ви поставят на точно определено място. Вниманието ви е насочено към дадена позиция, отивате там и постепенно ви се дават задачи, които да изпълнявате. Цялата мисия е ваша, но все пак имате определено задължение в определена област, и то ще се разраства все повече и повече. Възможно е да станете личен секретар на своя Гурудев, или проповедник, или да готвите за вашия Гурумахарадж, а някой може да бъде помолен да иде да проповядва на някое друго място. Понякога това може да е опасно място, но някой трябва да поеме и това задължение. Нужна е настройка. Най-напред е встъпването в дадена мисия, сетне започва настройването.”[1] Мисля, че с всички ни се е случило именно по този начин.

„Религията е правилна настройка, в съответствие с пригодността на човека, който е бил допуснат. Разбирате ли?” „Да, да, разбирам, но все още имам някои въпроси.” Шридхара Махарадж казва: „Какви още въпроси може да имате?!”

Това е нещо, което да запомним! Как този божествен принцип, гуру-таттва, ще влезе в живота ни и ще промени изцяло всичко, което сме възприемали и разбирали дотогава. В един смисъл той ще разбие на парчета всичко, което сме имали преди. Това е приемът ни в мисията – да ни пречупят. Следващата стъпка е правилната настройка – когато можем да съградим една нова реалност, духовна реалност, божествена реалност в живота си. И в съответствие със способностите и с готовността си, ние сме поставени на съответните места.

Затова моля ви запомнете, че не само учителите, гуру, са представители на един принцип, но и вие, като ученици, олицетворявате божествения принцип на ученика. И много хора си мислят, че да си гуру е много престижно. „Той винаги получава гирляндите, а не аз.” Но всъщност да си от другата страна, да си ученик, по мое скромно мнение е по-престижно. Защото по този начин можем да служим на тези, които са скъпи на Кришна. А най-добрият начин да служим на някого е да служим на тези, които са му скъпи. Например, ако срещнете на улицата човек, който разхожда кучето си, ако искате да плените сърцето на този човек, какво ще му кажете? „Ах, какво хубаво куче!” Или ако видите куче, което разхожда господаря си на улицата и искате да плените сърцето на кучето, какво ще му кажете? „О, какъв хубав господар имаш!” Служете на тези, които хората обичат и те ще се влюбят във вас! Но ако срещнете някой приятел на улицата и му речете: „Тебе много те обичам, ама това мръсно куче да вземеш да го изриташ!” той няма да ви обича. Затова Бог казва: „Тези, които Ме обожават в храмовете с всички подобаващи церемонии, но са жестоки и се държат лошо с другите, те всъщност не Ме обожават, Аз не ги приемам.”

Служете на тези, ценете тези, които Кришна обича – тогава можете да уловите вниманието Му. Затова ние сме такива щастливци, защото нашият Бог ни е осигурил компанията на тези, които са Му свидни. Той ни е дал бхактите. Дал ни е учителите. Това е начинът да се доближим до Върховния – като служим и обичаме тези, които Той обича. Съвсем просто е. Затова честваме гуру принципа. Защото служейки на този принцип, можем да удовлетворим Всевишния.

(следва продължение)

[1] От Шрила Шридхара Махарадж, „Специфично служене”