Archives

Calendar

October 2020
M T W T F S S
« Sep    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Helping hand

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2016, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Нека поговорим малко за първите степени на предаността.

„Трите категории предано служене, които Рупа Госвами описва в „Бхакти Расамрита Синдху” са изброени като предано служене на практика, предано служене в екстаз и предано служене в чиста любов към Бога.”[1]

Мисля, че можем да спрем тук. И така, има три категории предано служене: на практика, в екстаз и в чиста любов. Понякога бхактите използват много възвишени думи. „Това е пълен екстаз!” Или „Какво беше това толкова специално усещане в края на киртана?” Или „Този прасадам не е раса, той е ручи – най-висшата възможна раса!” Така че понякога се изразяваме много възвишено, макар най-вероятно да сме на съвсем елементарно ниво в своята духовна практика. Ала все пак имаме надеждата, че след като на практика извършваме служенето си, ако достигнем второто ниво, тогава ще ни споходи пълният екстаз. Екстаз означава „да излезеш извън себе си”. „Да застанеш отвън” – ек-стасис[2] – да си вън от себе си, да надминеш себе си. Когато съумеете да надмогнете ограниченията си – това е екстаз. Той не е резултат от някакво хапче, а е когато надхвърлите и най-високия предел на границите си. И в края на краищата най-висшата степен е преданост в чиста любов към Бога.

„Има множество подразделения във всяка от тези категории. Обикновено се разбира, че в категорията на преданото служене на практика има две различни характеристики; преданото служене в екстаз има четири характеристики; а преданото служене в чиста любов към Бога има шест характеристики. Те ще бъдат обяснени от Шрила Рупа Госвами по-нататък. В тази връзка Шрила Рупа Госвами намеква, че човекът, подходящ за Кришна съзнание или предано служене, може да бъде определен по специфичния си вкус. Той казва, че преданото служене е процес, който продължава от предходни животи. Никой не може да се заеме с предано служене, освен ако преди не е бил свързан с него. Например, да предположим, че в този живот практикувам предано служене до някаква степен. Дори то да не е 100% съвършено изпълнено, при все това, каквото съм направил няма да бъде изгубено. Аз ще започна отново в следващия си живот именно от точката, в която съм спрял в този живот. По този начин винаги съществува приемственост. Но дори и да няма приемственост, ако просто случайно някой се заинтересува от напътствията на един чист предан, той може да бъде приет и да напредва в преданото служене. При всички случаи, за тези, които изпитват естествен вкус към разбирането на книги като „Бхагавад Гита” и „Шримад Бхагаватам”, преданото служене е по-лесно, отколкото за онези, които просто са привикнали към умозрения и спорове.”

И така, приемственост. За всичко си има причина отпреди. Но коя е първата причина? Защото, за да продължим нещо, трябва да сме започнали отнякъде. Как се е случил този първи момент?

Хаягрива: Някакви сукрити[3].

Павитра: Добрият късмет да срещнем светец.

Свами Тиртха: Има и една друга възможност – ако добием начално доверие. Не става дума за начална вяра, а за начално доверие. Всички тези фактори могат да помогнат на човека някак да влезе в досег. Нашите собствени усилия в добра посока, в саттвична посока; или по добра съдба може да срещнем някой чист предан; или отпреди сме натрупали някакви заслуги, някакви добри постъпки – сукрити – плодът на всичко това ще бъде, че ще можем да се захванем с духовен процес.

Но защо е нужно толкова много да анализираме първоначалния момент? Шрила Прабхупада казва, че ако се давите насред океана и ако по добра съдба наоколо има кораби, и ако някой протегне ръка да ви спаси, нима трябва да анализирате: от кой кораб, каква ръка, кой я е протегнал и как се случва – просто я грабнете! Защото ако анализираме твърде много, ще се удавим. По-добре да сме спасени, отколкото умни.

Обаче след това ние самите трябва да продължим. Веднъж започнали, никога не бива да се отказваме. В това отношение животът е дълъг и можем да се натъкнем на неочаквани ситуации. Например, днес имате цялото позитивно и подхранващо обкръжение, за да практикувате духовен живот. Всичко ви е осигурено: Махапрабху е тук, сангата е тук, ашрамът е тук, вашият гуру е тук, джапата ви е тук, мъничката ви готовност да служите също все още е налице. Така че имате всички благотворни условия за практикуване. Но ако махнем някой от елементите в този списък: ако Махапрабху не е тук, какво се случва? Сърцето ви е разбито и умирате начаса; тогава как ще можете да практикувате? Или ако духовният ви учител напусне? Та той е нашето вдъхновение! Или ако сангата я няма? Оставате сами. Или ако няма ашрам? Или в крайна сметка, ако загубите желанието си? Има много трудни моменти в живота. Затова трябва да сграбчим възможността, докато я имаме. Не го приемайте за даденост.

(следва продължение) 

[1] „Нектара на предаността”, Гл. 2

[2] От гръцки

[3] Сукрити – духовни заслуги



Leave a Reply