Sharanagati

(продължава от предишния брой) 

Но твоят въпрос[1] беше малко по-различен – как да надмогнем постоянните трудности. Има два метода. Единият е мистичният, другият – практичният. Практичният е, че междувременно се молиш, а мистичният – че по някакъв начин оцеляваш. Но ние не бива да оцеляваме, трябва да живеем живота си. Животът е такава загадка, която не трябва да бъде изследвана или обмисляна, а преживяна.

Анализът или сравнението също са метод. Например, веднъж един бхакта отишъл в болница. Там видял хора с половин глави, с много сериозни физически проблеми. Тогава разбрал, че той няма проблем! Ако казваш, че имаш проблем, това на практика не е вярно. Защото все пак животът ни не е в екстремно положение – в повечето случаи. Или можеш да сравниш ситуацията си с живота на другите. Ако имаш усещането, че страдаш много, просто медитирай върху страданието в света, на планетата Земя – колко много страдание има. Тогава ще видиш, че твоето малко страдание е съвсем незначително.

И отново, придържането към инструкцията при такива постоянни трудности ще е от помощ. Всъщност това е гопи-бхаав. Защото жените имат тази способност да издържат на дълготрайни страдания. Мъжете лесно падат, загиват в една геройска смърт. Но жените са по-умни, те се съхраняват. Оттук отново виждаме, че гопи-бхаав, женското начало, е много важно.

Но Кришна е като пълната луна – съпътства среднощния пътник. Дори и в най-дълбоката нощ пълната луна е с вас. Така че ако ви се струва, че животът е много труден, знайте, че има Бог.

Пък и от определена гледна точка малко трудности са добре дошли. Ако има нещо за постигане, можете да съберете сили, да се мобилизирате. Ако няма противопоставяне, не можете да проявите силите си. Спомнете си комичните филми. Има такава смешка – някой държи вратата, а оттатък друг иска да влезе. Опитва се да бута все по-силно и по-силно, после се събират и други хора, за да бутат заедно и пак не става; междувременно човекът от другата страна отваря вратата и всички се сгромолясват. По същия начин, ако има опозиция, ако има затворена врата, можете да упражните силата си. Обаче когато си мислите, че вратата е затворена, а тя е отворена и нахлуете с всичка сила, ще паднете на земята. Защо? Защото глупците нахълтват там, където ангелите се боят и да пристъпят.

При все това малко противопоставяне е за добро. Трябва да виждаме Кришна дори в екстремните ситуации, не само в сладките мечти за Голока Вриндавана. Както научихме: „пряко и индиректно”. Пряко в мечтите си, в надеждите си за Голока Вриндавана, по-висшата реалност. А индиректно докато наблюдавате ситуациите в света и самите себе си. Нищо не е независимо от Него, но Той се крие зад завесата. Точно както като сложите този параван пред олтара. Сега имате директна визия. Ала понеже нищо не пречи на погледа ви, вие поглеждате, а сетне вниманието ви се отклонява. Но когато олтарът е скрит, всеки наднича през малките дупчици да види какво се случва. Само погледнете децата: сложен ли е параванът, още щом детето влезе в стаята, веднага иска да изтича зад паравана. И ние сме досущ като малки деца. Всички искаме да разберем тайните. Или поне да зърнем онова божествено нещо, което се случва там. Параванът препречва погледа ни, обаче ни дава импулса да търсим по-проникновено. Така че трудностите са хубаво нещо.

Премананда: Допускам, че ангелите, за които споменахте, също са събрали всичките си сили, но вместо да се втурват като глупаци, те могат едновременно да имат този деликатен манталитет, и въпреки това да са в цялата си сила. Вярно ли е това и ако е така, как го правят?

Тиртха Махарадж: Те следват инструкцията. Но това е и въпрос на култура. Затова понякога говорим за етикет – какво трябва да се прави и какво да се избягва. Защото се казва: човекът – това е неговият стил. Видите ли човека, можете да разберете какъв е. Трябва да ценим нещата, не да ги сграбчваме. Просто да го вземеш и да му се насладиш – това е много грубо. Но ако ценим, ако пазим своите идеали, обичните си хора, практиките си – това е по-висше. Така че, моля ви, образовайте се в тази наука. Бъдете като ангели. Не нахълтвайте насила. Изчакайте поканата – така е по-сладко.