Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




“О Брахма, съсредоточи се твърдо върху това заключение и винаги го следвай. Тогава няма да бъдеш завладян от гордост нито по време на частичното, нито по време на пълното унищожение на вселената.”[1]

Този стих ми напомня за екстремните условия в живота. Трябва да сме готови да практикуваме и да се придържаме към вярата си дори и при екстремални условия. Обикновено космическото разрушение не се случва често. Но цялата тази вселена е една илюзия, стръкче трева, съвсем незначителна. Защо? Единствено ако имате по-добра. Ако не разполагате с по-добра, не й намирайте кусури, не я критикувайте.

Как да се сдобием с такава визия – да имаме визията отвъд сътворението и отвъд космическото унищожение? Точно както Кришна казва: придържайте се към инструкцията. Но понякога не можем да се придържаме към инструкцията, нали? Например, когато разбирането ни е ограничено. Кришна казва нещо в „Бхагавад Гита” или в писанията, което ние не разбираме. Или разбираме нещо, но сме неспособни да го изпълним, защото гуните са по-силни или обусловеността ни е много лоша. Понякога вълните на материалното влияние просто ни отнасят. Какво да правим тогава? Да се придържаме към инструкцията, въпреки всичко да се придържаме към инструкцията. Защото повечето от нещата, които ще постигнете в този тленен свят ще повехнат и ще изчезнат. И след – да речем – петстотин години ще разкопаят останките от Софийския Ашрам и ще открият някакви много специални култови предмети, които няма да успеят да идентифицират. Да речем купа, пълна с пясък, с капчици от някакъв неизвестен материал. И ще започнат да правят различни хипотези. Така че каквото постигнете, то ще се стопи в забрава. Затова трябва да градим храмове не от камъни, да палим огньове не от свещи и да взимаме вода не от крана. Нека изграждаме храма на сърцата и душите, нека запалим свещите на своя вечен плам и нека използваме най-добрата вода, с която разполагаме – Майка Ганга.

Това е моят съвет: придържайте се към инструкциите на Кришна. Тогава дори в екстремни условия на живот ще бъдете на сигурно.

Въпрос на Премананда: В ежедневния ни живот има два вида екстремни ситуации. Едната е еднократна, така да се каже, и според мен е по-лесна – някой трябва да умре като герой, но само веднъж. Събира си силите, умира като герой, не е чак такъв проблем. Обаче по-големият проблем е…

Тиртха Махарадж: Постоянната смърт, да умира много пъти.

Премананда: Да. Имам предвид ситуация, в която човекът е прикован за дълго време – това е един вид крайност, в която според мен е по-трудно да поддържаш вярата си. И всъщност от една гледна точка ежедневният живот е такъв вид екстремна ситуация. Така че моят въпрос е ако бихте могли да дадете малко повече разяснения зa придържането към инструкциите в подобни постоянни ситуации. Как да намерим сили и как да се придържаме към инструкциите когато ситуацията не изглежда чак толкова екстремална или е постоянна, но все пак проблемът съществува?

Тиртха Махарадж: Да, от божествена перспектива да се живее без Бога е екстремално. То е почти невъзможно, те не могат да си го въобразят. Ти казваш, да умреш веднъж е лесно.

Премананда: По-лесно.

Тиртха Махарадж: Аха! Сега си по-точен. Но както ти спомена, това е пътят на кшатрия, пътят на бойците. Да умреш веднъж, но смъртта ти да е такава, че да постигнеш съвършенство. Ако са съвсем сигурни, че ще постигнат небесата, те са готови да умрат. Това е подходът на кшатриите към смъртта. Живот или смърт юнашка! Какъв е подходът на ваишйите към смъртта? Когато смъртта се приближава към един ваишйя, какво ще каже той? “Е, може да направя някакво дарение.” Смъртта идва и той казва: “Мога да ти платя екскурзия до Бахамските острови. Само ми дай още малко време.” Опитва се да подкупи смъртта. А какво е отношението на шудрите към смъртта? Те са толкова оглупели, че за тях животът и смъртта са едно и също. А по-лошо дори от нивото на шудрите са онези, които нямат вяра. В „Шримад Бхагаватам” се казва: онези, които нямат вяра в Кришна, са досущ като ковашки мях –дишат, но в тях няма живот, точно както в ковашкото духало. За тях и животът, и смъртта са еднакво безсмислени.

Ала какъв е браминският подход към смъртта? След като кшатриите трябва да умрат веднъж, какво е положението при брамините? На практика всеки ден; браминът трябва да умира на много пъти през живота си. Какво означава това? Означава, че трябва да се пречистим. Да умрем за предишното ниво на съзнание и да се родим на ново, по-високо ниво на съзнание. Това се случвало на Брахма. Всеки път, когато разберял, че е направил грешка или че има някакъв недостатък, той умирал. Разбира се, той живее във фин облик, така че няма тяло, което да напуска; при все това се казва, че той напускал това „тяло”, напускал е тази концепция; а от тези концепции са се появили различни неща във вселената.

По същия начин по пътя на пречистването ние също се налага да умираме многократно. Това не е привлекателно да бъде чуто от външния кръг. Всеки иска вечен живот, а не многократна смърт. Но такава е истината – ние трябва да умрем за себе си, за да се родим отново за Бог. Ако живеем единствено за себе си, на практика не живеем за никого. Но ако заживеем за Кришна, тогава започваме да живеем за всички. Това е начинът да преумножим своите енергии. Това е и начинът да превъзмогнем смъртта.

(следва продължение)


[1] „Шримад Бхагаватам” 2.9.37



Leave a Reply