Sharanagati

(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 26.11.2006, София)

Кришна не се интересува от това, което Му давате, понеже бездруго всичко Му принадлежи. Но онова, което искате да запазите за себе си – то привлича интереса му. Как става така? Много пъти сме обсъждали историята за Кришна, който е Макханчхор, крадец на масло. Той краде маслото от запасите на Майка Яшода, но това не Му стига, ами ходи при съседите да обира и техните запаси. Можем да говорим подробно за историята, но нека се съсредоточим в същината. Съседките са обезпокоени и се оплакват на Майка Яшода: “Хей, хлапето ти идва в домовете ни и краде нашето масло.” Тогава Яшода се опитва да се скара на Кришна: “Защо ходиш у съседите? Имаме достатъчно масло за Теб. Знаеш, че у дома маслото е само за Теб.” Ала на Кришна не Му е достатъчно маслото, което е отделено за него. Той иска онова масло, което се крие от Него, което гопите искат да запазят „за себе си”, така да се каже. Съгласихме се, че маслото е есенцията на животинското царство. А животните са есенцията в битието на пастирите. Тъй че то е есенцията на самия им живот! Те искат да го запазят, да го скрият, да го съхранят. Но Кришна ще дойде и ще го присвои.
Така че внимавайте! Кришна е крадец на масло. Ако искате да си запазите, ако искате да скриете есенцията на живота си, Той ще дойде и ще ви я отмъкне. По-добре да Му я дадем! Защото каквото не дадем, ще изгубим. Но дадем ли, губим единствено привързаността си.
За майката се препоръчва да вижда Кришна в детето си. Или ако е момиченце – Радха. Тогава ще сте привързани посредством него или нея към Кришна. Такъв трябва да бъде подходът ни: Бог е дошъл при мен в този човек. Затова съпругът е богът в семейството. Но съпругата е богинята в семейството! Кой е по-силен – богът или богинята? Няма да влизам в повече подробности, разсъдете сами. Ако имаме това разбиране – да се отнасяме към човека до нас като към бог – това е съвсем различно ниво на човешко общуване. Но тогава виждаш че: “Добре, обаче детето ми не се държи като бог.” Или осъзнавате че “Богът на дома, съпругът ми, не е прав, не отговаря на стандартите!” Ала това си е негова работа; вашата работа е да имате виждането.
Да се отречем от привързаността към хората – това е тежка работа. Но слава Богу, ние следваме пътя на привързаността. Защото ако само се отричахме, тогава бхакти щеше да горчи. Обаче всички казват, че бхакти е сладка. Как тъй е сладка? Каква е причината за нейната сладост? Привързаността. Това е рага, рага бхакти, отдаване в привързаност. А ако сме привързани към нещо по-висше е много лесно да се откажем от по-низшия тип връзка. Ако можеш да се качиш на Мерцедеса си, ще забравиш за колелото. Е, този пример не е съвсем точен, защото по-добре да слезем от Мерцедеса и да яхнем колелото – нравствено и екологически е по-правилно – но мисля разбирате какво имам предвид. Ако имате по-добра възможност, ако имате по-висш вкус е много лесно да се изостави по-низшия. Казано е в Гита”: “Можеш да се откажеш от по-низшия вкус ако си зърнал дори само частичка от по-висшия.”
Така че недейте да се отказвате от привързаностите си; пренесете ги. От смъртното човешко същество, насочете ги към Бога. Но как да се грижим, как да сме отзивчиви, без да сме привързани? Това е изкуството на семейния живот. Да изпълняваш задълженията си, без да очакваш нищо в замяна. Трудно е. Но вие, майките, знаете нещичко за това. Можем да го направим ако застанем малко встрани от ситуацията, в която се намираме. Ако сме се вглъбили напълно и сме забравили себе си в това, което вършим, тогава е по-трудно. Но имате ли мъничко дистанция, ще можете да видите картината. Тогава ще си подготвена, че сега отглеждаш детето си, бършеш му дупето, но след двайсет години то ще каже: “Не, майко. Аз си тръгвам по своя път.” Въпреки това какво трябва да правиш сега? Да му бършеш дупето. Не е проблем. Нашият идеал е да станем смирени слуги. И ако животът ми дава шанс да стана смирен слуга – какво лошо?
Извисявайки нивото на съзнанието си можем да се справяме по-добре. Тъй че давайте свобода. Искате ли свобода за себе си? Нужна ни е. Може и да сме се посветили, ала то е по свободна воля: „Искам да правя това!” Но желаем тази свобода на избора, нали? Затова предоставете я и на другите. Каквото искате за себе си, осигурете го на другите.
Привързаността ще донесе страдание, любовта – болка. Това е божествена математика. Уравнение.
Така че моля ви, култивирайте това, което имате, защото то е съкровище.