Sharanagati

“Шри Чайтаня Махапрабху остана няколко дни в Алаланатха. Междувременно получи вестта, че всички бхакти от Бенгал идват в Джаганнатха Пури. Когато бхактите от Бенгал пристигнаха в Джаганнатха Пури, Нитянанда Прабху и Сарвабхаума Бхаттачария положиха големи усилия да накарат Бога да се върне в Джаганнатха Пури. Когато Богът най-сетне напусна Алаланатха и се върна в Джаганнатха Пури, Той страдаше ден и нощ от раздялата с Джаганнатха. Скръбта Му не познаваше предел. В това време преданоотдадени от различни части на Бенгал, и особено от Навадвипа, запристигаха в Джаганнатха Пури. След като помислиха какво да сторят, всички бхакти започнаха да възпяват светите имена на Бога заедно. По този начин умът на Бог Чайтаня бе успокоен от екстаза на мантруването.“[1]

И така, киртан е отговорът на много въпроси. Знаете какво е киртан. Киртан е щастливото и високо възпяване на святото име, понякога придружавано от танци, песни, музика и подскоци. Не бихте могли да правите това, ако сте умърлушени. Както се казва, не можете да влезете в рая с кисела физиономия. Как бихме могли да се включим в киртана на Махапрабху с тъга в сърцата? Затова, макар Той да бил дълбоко потънал в болката от раздялата, все пак киртанът, танцуването и пеенето, били отговорът, лекът за тази тъга.

Тази тайна я знаят в Бенгал, че ако извикаш нещо по име, то ще се яви пред теб. Ето, викаме: „Парамананда! Парамананда!” и той пристига. Или пък пеете: “Джай махапрасад” в края на програмата и скоро той идва. Това са магически думи. А ако казвате „Харе Кришна!”, не се изненадвайте ако Той дойде.

Но това е само наполовина шега. То е и сериозно. Един много добър, сериозен, старши ачария от Индия, Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж, който е президент на Световната Ваишнавска Асоциация, казва, че като мантрувате „Харе Кришна!” това е като да окачите приканващ плакат над вратата си. Но не се радвате да посрещнете госта си, когато Той дойде? Това не е любезно. “Ела, мой Господи, аз искам да Ти служа, дай ми служене!” а когато Той дойде и ви даде служене, казвате: “Точно в момента съм зает.” Не бива да изричаме празни думи, празни покани. Винаги трябва да се стремим да възпяваме и изричаме с много дълбоки и искрени чувства тази мантра: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе и ще видите ефектите, резултатите.

И така, науката за името започва с философия: името и наименованият не са различни. В материалната сфера разлика има; казвате „вода, вода”, а пак сте жадни. В духовен смисъл няма разлика между името на Бога и самият Бог. Защото, както споменах по-рано, Върховният Бог се проявява в различни сфери, в различни пластове на битието. В сферата на звука Той съществува като святото име. Това е нещо много важно, моля ви, опитайте се да го запомните. В света на звуците Той съществува като името. Така че няма значение дали сте слепи; можете да общувате с Него чрез звука, чрез имената. Тази философия, че нама и нами са едно и също, идва от това дълбоко духовно разбиране. Ако изпитваме духовна жажда да бъдем в компанията на Бога, можем да мантруваме „Кришна! Кришна!” и Той ще дойде. А някои казват, че онези, които са умели във вкусването на махамантрата, не се интересуват от обекта, когото името описва, а се интересуват от самото име. Разбирате ли? Не Богът, а името е важно.

Вие, като бащи и майки, или просто по себе си, виждате, усещате колко важно е името. Ако някой ви повика по име, вие се обръщате. Затова, ако и ние викаме Бога по име, Той също обръща внимание. И ако Го призовете и изминете половината път, Той ви чува и изминава другата половина. Пресечната точка е нама. Чрез името, посредством името можете да срещнете Всевишния.