Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2016 сутрин, София) 

(продължава от предишния понеделник) 

Говорихме, че трябва да намерим своето място, позицията си. „Преданите могат да бъдат разделени в три класи. Първата, или най-високата класа, се описва по следния начин: човек е много вещ в изучаването на разкритите писания, както и в привеждането на аргументи от тях. Той много добре може да представя заключенията и да представя преданото служене по съобразителен и решителен начин. Съвършено разбира, че най-висшата цел на живота е да се постигне трансцендентално любовно служене към Кришна и знае, че Кришна е единственият обект на обожание и любов. Такъв първокласен предан е този, който стриктно следва правилата и предписанията под насоката на автентичен духовен учител, и искрено му се покорява в съответствие с разкритите писания. Така, съвършено обучен да проповядва и сам да стане духовен учител, той е считан за първокласен. Първокласният предан никога не се отклонява от принципите на по-висшия авторитет и постига непоколебима вяра в писанията, разбирайки пълния им смисъл и аргументи. Когато говорим за аргументи и смисъл, става дума за аргументи и смисъл основани на разкритите писания. Първокласният предан не се интересува от сухи умозрителни методи, предназначени за пилеене на време.

Второкласният предан има следните признаци: не е много вещ в споровете основани на разкритите писания, но има твърда вяра в целта. Смисълът на това описание е, че второкласният предан има стабилна вяра в процеса на преданото служене към Кришна, но понякога може да не съумява да привежда аргументи и заключения, опиращи се на силата на разкритите писания, пред опонентите си. В същото време той е напълно сигурен вътре в себе си в своето решение, че Кришна е върховният обект на обожание.

Начинаещият, или третокласният предан, е такъв, чиято вяра не е силна, като същевременно и не познава заключенията на разкритите писания. Вярата на начинаещия може да бъде променена от някой друг, който притежава по-силни аргументи. За разлика от второкласния предан, който също не умее да излага аргументи и доказателства от писанията, ала при все това притежава пълна вяра в целта, начинаещият, обратно, не притежава такава твърда вяра. Затова и е наречен начинаещ.”[1]

И така, да открием своето място. Тук имаме три категории. И тъй като сме обучени да сме смирени, не претендираме да сме на най-високото ниво. Обаче, нали, понеже седим тук вече от две седмици, не се считаме и за начинаещи. „Нашата позиция е на предан от средната класа. И по-точно, от горната прослойка на средната класа.”

Всъщност тази скала, тази класификация не е за да съдим другите, а е огледало за самите нас. Какво е истинското качество на чистия, първокласен предан? Че който го срещне, иска да го последва. Вие притежавате ли това качество? Едва ли. Така че ако сме реалисти – ние именно това обожаваме! Именно такъв човек искаме да намерим – който да разбие на пух и прах всичките ни страхове, цялата ни съпротива, за да можем с лекота да го последваме. Точно това е, което търсим – такъв пример. Не е нужно да притежаваме това качество; ние го търсим, ние го обожаваме. Защото ако го открием, значи то съществува. Значи думите на учителите ни са били истина, пълна истина! Затова боготворим този принцип. Той е идеал за нас. Най-сетне да срещнем такъв човек, когото да можем да последваме през огън и вода, за да прекосим материалния океан.

А ако сме готови да последваме някого така, почти незабавно се квалифицираме на второто ниво. Защото чрез общуване в подобна интензивна компания, непосредствено получаваме и обучението, и знанието, и реализациите. Ето нещо, което никой не може да ни отнеме. „Да, това е вярно, това е пътят, това е посоката!” – никой не може да промени тази ни убеденост.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността”, Глава 3