Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Понякога отпадаме. Идваме с целия си ентусиазъм, стремим се да дадем най-доброто от себе си – и отпадаме. Отиваме си вкъщи. Казваме: „Духовният живот не е за мен. Не проработи.” И може би през целия този живот няма да се върнете, възможно е. Обаче никога няма да забравите. Душата ви никога няма да забрави. И ако сте направили и една мъничка стъпка, тя никога не е изгубена. Дори и да не извървите следващите крачки, тази първа стъпка никога не се губи. Болезнено е! Да виждаш, че някой не е щастлив в духовния живот е много болезнено. Но да виждаш, че други са по-щастливи в духовния си живот е животворно.
Знаете ли, имам един духовен брат. Всякога когато съм виждал неговия пример, много двойствени чувства са навестявали сърцето ми. Винаги много му завиждах и се ядосвах. И в същото време ликувах в неговата компания. Мога ли да ви кажа защо? Защото той плуваше във вълните на предаността. Наслаждаваше се на вярата си. Държеше се като малко момче – весело и щастливо тичаше нагоре-надолу, пееше под дъжда и т.н. Онази естествена радост на душата винаги прозираше в очите му. Пък аз я нямах и затова много му завиждах. Как така той винаги е весел, а аз толкова се старая, пък не съм толкова весел? Ала в същото време за мен бе такова вдъхновение да съм с него. За мен той е пример за вяра, за чиста вяра. Аз искам да следвам неговия пример. Считам го за свой духовен наставник. Взимайте добрите примери – онези, които се къпят във вълните на щастливата преданост.
Така че каквото и да сме изгубили, то не е било истинското нещо. Насила не можем да встъпим в по-висшите сфери на реалността. Основно има три главни практики на духовно пречистване. Едната е тапас, другата е гяна и третата е бхакти. Отречението в повечето случаи ни прави горчиви. Понеже искаш, пък не може; искаш, но е забранено – тази борба те вгорчава. Знанието? Знанието е нещо, което ще изгубим. Малко време да мине – и цялото знание е изфирясало. Пък и като цяло знанието ни прави сухари. Освен това казват: „Ако някой знае много, той мрази много“. Така че твърде многото знание е малко опасно.
Тогава, щом отречението ни прави горчиви, а знанието ни прави глупави, какво остава? Остава да практикуваме обичта. Обаче това е много тайно изкуство. Изкуството на любовта, школовката на любовта е нещо много чувствително, много деликатно. Мъничко нещо ако пипнеш, голям ефект има. Една малка грешка – голям проблем. Но също така и: малък принос – голям резултат.
Разбира се, когато за пръв път чух, че някой бхакта си е тръгнал, това беше много шокиращо за мен. Как така? Та нали сме намерили пътя към вечното щастие, съвършения духовен път – как така си тръгваш?! Това се нарича цопване. Не го разбирах. Плашеше ме. Ала след това трябваше да преосмисля цялата тази ситуация. И вече не искам да скърбя за това, че някой си е тръгнал, а да се радвам, че е прекарал известно време с нас, с Кришна. Това е въпрос на пропорции. И се казва: лава матра садху-санге сарва-сиддхи хой[1] – дори за съвсем малко време в компанията на чисти предани можете да постигнете цялото съвършенство. Така че ценността на един мъничък период духовно общуване е много по-висока от цели пропилени животи. Само че за това е нужно да погледнем ситуацията от другата страна, не от тази.
И още едно нещо. Ако наистина вярваме, че Кришна е закрилник на преданите, тогава Той няма да изостави Своите предани. Дори те да искат да Го изоставят. Понякога наистина вярвам, че има специални начини, по които Кришна води и се грижи за определени бхакти. Може би Той ни изпитва, като не ни показва лицето си. Други бхакти пък може да изпитва по още по-трудни начини – като им дава много високи, престижни позиции. Ако станеш световно-известен проповедник, това е голямо предизвикателство. Но Кришна ще се погрижи за преданите си. И може да ни превежда, всички нас, през възходи и падения в живота, но аз истински вярвам, че Той е добър Бог, който никога няма да се откаже от един добър слуга. „Славен е господарят, който никога не изоставя слугата си и славен е слугата, който никога не изоставя своя господар”[2].
Въпрос: Ами лошите слуги? Ще се погрижи ли добрият господар и за тях?
Свами Тиртха: Има само два типа хора – бхакти и бъдещи бхакти. А пък бхактите са само три вида – добри, по-добри и най-добри. Така че не съществуват лоши слуги, за които да се погрижи.

1.  „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 22.54
2.  „Чайтаня Чаритамрита“, Антя 4.46