


Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha
(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 6 септември 2005, Ахтопол)
В „Бхагавата Махатмйа” се казва: „Тялото ще загине. То изпитва пораженията на старостта, болката и измененията; то е обиталище на болести, трудно е да бъде заситено и поддържано; то е покварено, несъвършено и нетрайно. Накрая или червеите, или зверовете, или огънят ще го погълнат. Защо тогава да не използваме тялото за такава цел, която е отвъд смъртността?”
Това е една позитивна дефиниция за ползата от тялото. Щом то има начало, ще има и край. Какъв е смисълът му тогава – да ни създава повече проблеми? Или да използваме това че ни е дадено за най-добрата цел? Тялото е инструмент за постигане на съвършенство в човешки живот, в човешки облик. Това е позитивното отношение към тялото. Ако имаме къща, обикновено се налага да плащаме данъците и сметките й. Ако не искаме да ги плащаме, нима е разумно да разрушим къщата? Не, не бива само да се стремим да се наслаждаваме на благата, но и да заплатим цената им.
За един месец можете да се радвате на удобствата, но в края на месеца трябва да платите сметката. Не я ли платите – което е възможно, не сте длъжни да я плащате – ще натиснете копчето но няма да дойде ток; ще завъртите крана но няма да потече вода.
По същия начин ако използваме всички облаги на света и на тялото, обаче не плащаме цената за тях, тогава по някакъв начин притокът ще спре. А каква е цената, която трябва да заплатим? Това е молитвата, жертвата – трябва да извършваме някаква жертва. Защото да се плати сметката, това си е жертва, нали – трябва да дадете парите си. Нещо трябва да се даде за да се наслаждаваме на благата. По подобен начин нека да дадем нещо, някаква част от живота си, за да допринесем към хармонията, към равновесието във вселената и така да се радваме на благодатта.
Дадено ни е тяло. И предназначението на това тяло е да бъде използвано като инструмент за постигане на съвършенство, на себеосъзнаване. От една страна то е ограничено, но от друга е напълно добре оборудвано. Имаме разбиране, имаме способности, имаме възможности – тъй че има как и за какво да изразим благодарността си към Всевишния. Получили сме толкова много от Него; нека използваме, нека пожертваме, нека поднесем нещо от себе за Него. Макар тялото да е ограничено, чрез подобни телесни дейности можем да постигнем нещо, което е безгранично. С тленния си език ние възпяваме нетленното Име. Всъщност не е точно така – но трансцеденталното Име използва материалния ни език за да вибрира само. Така че защо да не употребим това смъртно тяло за постигане на безсмъртни резултати? „От неистинското води ме към истинското. От мрака води ме към светлината. От смъртта води ме към вечността. Асато маа сат гамайа. Тамасо маа джйотир гамайа. Мритйор маа амритам гамайа.”
Всъщност има три типа живи същества или три вида посоки за живите същества. Едната е издигаща се, отиваща нагоре; друга се спуска, пропада надолу; а третия вид е непрестанно идваща и заминаваща си. Онези които се извисяват, които се пречистват са на въздигащия се път; които деградират са на пропадащия път – отивайки все по-надолу към низките нива на съществуване; а третият тип са като комарите и другите дребни насекоми, чийто живот е много кратък – те просто идват и си заминават. Такова е становището на „Веданта Сутра.”
Какво означава истинска трансформация, истинска метаморфоза? Промяна на формата? Не, промяна на мисленето. Обикновено ние правим обратното – променяме облика си, но не и манталитета. Не е достатъчно да пробутваме същото старо вино в нова бутилка. Обличаме си дхоти и сари, но си оставаме на същото ниво на съзнание. По-добре да си стоим в панталоните, но да променим съзнанието си.
Най-напред се променя мисленето, а след това и тялото, и всичко което е второстепенно и третостепенно ще се промени заедно с ума. Тъй че ако се пречистите в сърцата си, в духовния си живот, тогава и всички останали нива на съществуване ще последват тази промяна. Всичко се решава на висшите нива.
Leave a Reply
