Sharanagati

Въпрос: Относно смирението – то е голяма тема. Колкото по-смирен си, това е признак за твоя опит и реализации. За мен е трудно, когато някой каже нещо, да си оставя някакво време да помисля, а реагирам незабавно, пък това не е смирение.

Тиртха Махарадж: Най-вероятно не е.

Въпрос: Как мога да се науча на смирение?

Тиртха Махарадж: Много е просто. Ако си разстроена и си готова да реагираш, има три стъпки: първата е да преброиш до десет преди да отвориш уста. Обаче брой бавно и докато стигнеш до десет, виждането ти ще се промени. Но понякога дори това не помага. Тогава, ако все още много страстно искаш да отвърнеш по авадхутски начин, трябва да приложиш втората стъпка: вземи чаша вода и я изпий. Трябва да идеш до кухнята, да намериш чаша, да донесеш вода, да я изпиеш и ще се успокоиш. Ала ако дори и това не помогне и все още пламенно жадуваш да отвърнеш като авадхута, тогава иди в друга стая – не в кухнята, а в банята – и си погледни лицето в огледалото. Ще видиш: „О, този вбесен човек не съм аз.” И така, това са трите стъпки за овладяване на страстната реакция.

Ако трябва да добавим още нещо, за доста дълъг период от време тези нормални реакции на смирение трябва да си ги наложим. Но по-нататък, в хода на цялостното духовно израстване, стигате до по-високи нива на търпение, чистота, умиротворение и т.н. И така благодарение на цялостното развитие, тези малки грешки и лоши реакции просто ще изчезнат. А кое би подпомогнало цялостния ни духовен напредък? Това не е просто съзнателният контрол върху лошите навици, а позитивна практика на любящите принципи на посветеност. Така вместо този песимистичен подход, че „Трябва да се боря срещу лошата си обусловеност,” нека подходим по позитивен начин: „О, аз искам да служа на другите. Искам да съм свързан с Бога.” Тогава автоматично негативното ще си отиде.

Тези, които са образовани в шастрите, могат да възразят, че Рупа Госвами е дал различен метод: адау шраддха татха садху-санга бхаджана-крия татха анартха-нивритти[1]… Той казва: анартха-нивритти. Това означава: стремете се да се отървете от своите анартхи. Артха означава богатство или нещо ценно, а анартха е нещо, което не струва. И така, Рупа Госвами казва: най-напред е вярата, след това е садху-санга, сетне интензивната форма на садху-санга чрез свързване с духовния учител, после започват дейностите на обожание, а след това трябва да култивираме това – как да се избавим от анартхите. Ала всъщност предишното, бхаджана-крия, е съответстващата част на анартха-нивритти, която прави цялата картина пълна. Защото анартха-нивритти значи: нивритти – да се отречеш, да се откажеш от своите анартхи. А можем да кажем, че бхаджана-крия е също и артха-правритти, да практикуваш това, което е ценно. Така че това е първото – ако имаш добра практика, автоматично лошата ти практика и лошите ти навици ще намалеят. Затова адау шраддха – първо е вярата. А кое е преди вярата? Има ли нещо преди вярата? Сукрити е нулевото ниво. Сукрити е когато съзнателно или несъзнателно направиш нещо добро. Кое от двете е по-ценно – съзнателното или несъзнателното?

Отговор: Съзнателното.

Хари Лила: Как можеш да направиш нещо несъзнателно, ако то не е твоя природа? Може би природата ти първо се променя.

Тиртха Махарадж: Добре, добре. Но тъй или инак, ако по някакъв начин имаме позитивна природа от саттвичен тип – ако сме готови да споделяме, да служим, да допринасяме, ако сме наистина добри хора – тогава случайно можем да услужим на някой ваишнава. А това е най-доброто сукрити.

Веднъж имаше един бхакта; по онова време условията в ашрама ни бяха доста бедни. И така, нашият приятел искал да се обади по телефона – случката се развива по времето, когато имаше телефони само по ъглите. Било през май и той междувременно набрал няколко цветчета от улицата. Телефонната будка била отвън пред една градина, където работела някаква жена. Градината била пълна с цветя и жената видяла цветята в дланите на предания. Виждайки тези цветя в ръцете на младия човек, тя казала: “Мога да ти дам още цветя!” Нашият брахмачари рекъл: “Да, благодаря Ви! Това ще е много хубаво.” Когато жената му подала още няколко цветя, той казал: “Знаете ли, те ще отидат на олтара в нашия храм.” Тогава жената му рекла: “Я почакай за минутка.” И донесла огромен букет.

Тук са включени и двете – агята и гята-сукрити. Кое е по-ценно? Аз мисля, че агята е по-ценно, но това е само мое тълкувание. Вие казахте, че гята, или преднамереното добро действие, е по-добро, но за мен по-очарователен е естественият поток. А когато разбрала, че „моят дар ще иде на олтара”, тя разширила служенето си. Не е ли това съвършенството на нашия идеал – безкористно и съзнателно служене на Бога? Това е нашият идеал и тя го практикувала чрез един ваишнава. По тази причина можем да кажем, че това е преди вярата – защото тя вероятно не е имала вяра конкретно в Кришна или в Чайтаня Махапрабху – при все това имала желанието да услужи: „О, той има едно цвете, а аз имам много цветя, мога да дам още. А щом отива в храма, ще му дам още повече!” Посветеността е налице. Затова трябва да сме много внимателни; ако носите цвете в ръка, хората може да поискат по естествен начин да ви служат. Така че каквото ви е дадено, не бива да го пазите за себе си, то не е за вас – то е за Върховния Бог. Вие сте просто пратеник. Каквото и да ви е дадено, трябва да го предадете към своите висшестоящи. Каквото и да е то. Не става въпрос за няколко цветчета, а за всичко, което ви е дадено в този живот. Ако сте ваишнави, вие сте само предаватели, куриери.

(следва продължение)

[1] „Бхакти Расамрита Синдху” 1.4.15-16