Sharanagati

Ще продължим да четем от „Чайтаня Чаритамрита”, биографията на нашия Махапрабху:

“Предишната година Джагадананда Пандита, следвайки заръката на Бога, се завърна в град Надия, за да посети Сачи Мата.” (Това е майката на Чайтаня Махапрабху). Когато пристигна, той отдаде молитви в нейните лотосови нозе, а сетне ѝ поднесе парче плат и прасадам от Бог Джаганнатх. Предаде почитания на Сачи Мата от името на Шри Чайтаня Махапрабху, както и покорните молитви на Бога към нея. Пристигането на Джагадананда много зарадва майка Сачи. Тя ден и нощ го слушаше как разказва за Бог Чайтаня Махапрабху. Джагадананда Пандита каза: “Моя скъпа майко, понякога Богът идва тук и приема храната, която поднасяш. След като я изяде, Богът казва: Днес майка Ме нахрани до насита. Аз отивам и изяждам храната, която майка Ми Ми предлага, но тя не може да разбере, че я приемам пряко. Мисли си, че това е сън.” Сачи Мата каза: “Бих желала Нимай да изяжда всичките вкусни зеленчуци, които готвя. Такова е моето желание. Понякога си мисля, че Нимай ги е изял, ала сетне си казвам, че е било само сън.” По този начин Джагадананда Пандита и майка Сачи разговаряха ден и нощ за щастието на Шри Чайтаня Махапрабху. Джагадананда Пандита се срещна с всички останали бхакти в Надия. Те бяха много щастливи, че той е сред тях. След това Джагадананда Пандита отиде да посети Адвейта Ачария, който също бе много щастлив да го приеме. Васудева Датта и Мурари Гупта толкова много се зарадваха, виждайки Джагадананда, че го задържаха в домовете си и не искаха да го пуснат да си тръгне. Те слушаха поверителните разкази за Шри Чайтаня Махапрабху от устата на Джагадананда Пандита и се самозабравиха в голямото щастие да научат нещо за Бога. Когато и Джагадананда да посетеше дома на някой предан, този предан начаса забравяше за себе си в голямо щастие. Вечна слава на Джагадананда Пандита! Той е толкова облагодетелстван от Шри Чайтаня Махапрабху, че всеки, който го види, си мисли: “Сега общувах пряко със самия Шри Чайтаня Махапрабху.”[1]

Изглежда като че нищо специално не се случва в Надия. Някакъв човек от далечно място посещава една майка. Посетителят е Джагадананда; какво означава името му? Щастието на цялата вселена. А майката – тя е изоставен човек, понеже синът ѝ си е тръгнал. Такава е съдбата на майките. Синовете им ги напускат. А майките остават у дома с разбити сърца. Какво да се прави? Майка Сачи също била съсипана когато разбрала, е синът ѝ си е отишъл, защото какво си мисли една майка? Тя иска да се грижи за децата през целия им живот. Понякога като готви, друг път като им плете чорапи. Такава е природата на майките – те винаги се грижат. Няма значение, че синът им междувременно може да е станал цар. Те пак ще питат: “Закуси ли вече?” Можем да попитаме дали разбирането на майката, виждането на майката е изкривено или не? Да, изкривено е – изкривено от любов. Защото какво виждат те в порасналите си синове – своето мъничко момче.

Майка Сачи също трябвало да преживее това, когато синът ѝ си тръгнал. И то не за да стане цар, не за да създаде семейство, а напускайки дома завинаги. Защо? Защото Махапрабху решил да приеме санняс. Санняс означава никога да не се връща. Ако изоставите нещо, не бива никога да се завръщате там. И има някои специфични правила, касаещи ордена санняс. Например, поне пет години санняси не трябва да се завръща в родното си място. Не трябва да остава на едно място за дълго време. Ако е село – три дни, ако е град – пет дни. О, един момент… Мисля, че сме в грешка, пет дни вече изтекоха. И много други правила. Понеже за ордена санняс има доста строги предписания. Както чухте преди, една от заръките е никога дори да не чуваш име на жена. Така че орденът санняс не е за феминисткото движение, тъй като дамите ще се оскърбят, че санняси не бива даже да чува имената им. Но защо е това? Защото обикновените жени са забранени; обаче името на специални дами са препоръчителни за слушане от саннясите. Казва се, че без благословиите на Радхарани няма санняс. Така че ако не слушате името на Шримати Радхарани като санняси, сте в голяма беда. Един съпруг трябва да прегръща жена си. Защо? Защото следващите санняси също искат да дойдат на този свят. Но какво тогава да прегръща един санняси? Не бива да прегръща жена. Разбира се, не бива да прегръща и мъж. Какво може да прегръща? Естествено е човек да иска да прегръща. Санняси трябва да прегърне женския принцип – нежността, грижата, майчинските качества, каквито са проявени в Сачи Мата. Въпреки че един санняси трябва да е много стриктен аскет, при все това понякога трябва да прегърнем женските принципи и да ги прилагаме. Защото в действителност целта на санняс не е да се отречеш от света, тъй като това е негативна цел, а да постигнеш върховна милост и да станеш любящ слуга, любящ партньор на върховната Божествена Двойка. Това е невъзможно да се постигне без помощта на женския принцип. Кришна е като огромна планина, вие живеете в равнината, а Шримати Радхарани е реката, спускаща се от планината, която ви донася нектара. Затова да се достигне върха на планината е невъзможно без да следвате реката. А вълните на тази река донасят всички планински съкровища.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Антя Лила, 12. 86-101