Archives

Calendar

December 2022
M T W T F S S
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 2 септември 2006, София)
Какво е прасадам? Да речем например, че бхактите имат кухня, където приготвят картофен чипс. И когато големият камион е целият натоварен с чипс, готов да поеме, на изхода шофьора надува три пъти тромбата – и целия чипс се превръща в махапрасадам? „Понеже ние сме бхакти – аз съм шофьор-бхакта, той е готвач-бхакта и ето го бхактийският картофен чипс!” Не, моля ви, чакайте….
Ние търсим качество. Нашето предлагане не е просто позвъняване с камбанката. Трябва да поднесем самите себе си. Това е нашата част – да направим предлагането; а Неговата част е да го приеме. Нима Той би приел тромбата на камиона? Мисля, че би искал нещо друго, друга музика. Ушите Му са много чувствителни.
И Той определено не се интересува от тези неща, дето ги бъркаме в кухнята. Защото Той си има всички разнообразни превъзходни храни и продукти във Вайкунтха например. Там има много по-добри складове от Била. Но къде се храни Кришна? Не във Вайкунтха. Той се храни у дома си и в сърцата на Своите чисти предани. Той яде в кухнята на Майка Яшода. А Майка Яшода вкусва храната: „Дали е достатъчно добра за моя Кришна или не.” Веднъж имах тази своеобразна реализация, че Майка Яшода непременно ТРЯБВА да опитва храната за Кришна, невъзможно е иначе, защото обичта й към нейното малко момче е толкова силна, че не може да му даде нещо прекалено лютиво, нещо с което ще си опари устните, или в което нещо липсва. Тя задължително би трябвало да опитва дали е добре на вкус или не. И ако не е, тогава добавя нещо и така е доволна – и Той също е доволен. Но тогава ме обзе шизофрения: „Може би това не е вярно. Може би такова разбиране не е правилно.” Обаче след това срещнах един ачарйа и той каза: „Естествено че Майка Яшода винаги опитва храната на Кришна.”
Така че става дума за качеството на вашето приношение. Не е въпросът само в продуктите. По същия начин и когато ядете прасадама, става дума за качеството на приемането. Защото духовната сила я има в храната – но нима я усещаме? Или се храним единствено за да си напълним стомасите, да се наслаждаваме? Дори и в яденето трябва да присъства качество. Трябва да сме квалифицирани приемащи.
Веднъж в древни времена имало един ученик, който запитал духовния си учител: „Учителю, имам едно съмнение в сърцето си. Има Кришна Джанмащами и има Радхащами. И аз не разбирам едно нещо – кое е по-висше: Джамнащами или Радхащами?” А Гуру отвърнал: „Е как така, то е очевидно? Ти как мислиш?” И момчето казало: „Ами, на Джанмащами постим цял ден. А на Радхащами само половин. Тъй че може би Джанмащами е по-голям празник, понеже се спазва голям пост и вероятно е по-важен ден.” Но тогава Гуру рекъл: „Как може да разсъждаваш така елементарно, скъпи мой? Понеже Кришна е много висш, затова и Му отдаваме голяма почит. Но Радха е много сладка – затова можем да се храним още по пладне. У Кришна има повече респект, у Радха – повече сладост. Затова нашият празник е Радхащами, в него има повече сладост, повече нектар. Трябва да пиеш сладкият нектар на Радхика.” Момчето слушало с отворени очи и уши. И умът му работел добре, затова рекло: „Но Гурудев, тогава защо не ядем през цялото време?” Съвсем логично заключение, нали?
Защото ако можем да пием нектар през цялото време, ако сме способни до такава степен да оценяваме прасадам – през цялото време, по цял ден трябва да ядем. Такова трябва да е настроението ни когато приемаме прасадам. Ако имате това настроение, трябва да ядете по цял ден. Ако сте способни да спите в такова настроение, трябва да спите по 24 часа на ден. Най-сетне нова перспектива за брахмачарите, а? „Подобрявам медитацията си. Не ме безпокойте, намирам се в йога-нидра.” Но да, ако някой има такова качество на спане, неговото служене би могло да бъде сънят му. Все пак, докато все още не сте на такова пречистено ниво, контролирайте храненето и съня си.
Но въпреки това не забравяйте сладката страна на Бхакти. Няколко бхакти разговаряли и единият казал: „Знаете ли, аз дойдох заради прасадама.” Те практикували вече половин живот. Вторият рекъл: „И аз дойдох заради прасадама.” А третият признал: „Хм, знаете ли… Аз пък останах заради прасадама.”
Става дума за качеството – качествено предлагане и качествено приемане. И е малко по-трудно да се забележат и разберат тези качества, когато имаме предвид хора. Когато говорим за спускането на божествената милост, картинката е малко по-ясна. Но кой познава силата на чистия предан? Тя е невидима за очите, не можем да я възприемем на повърхността. Благословиите действат в проникновената дълбина на битието ни.


Leave a Reply