Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 03.01.2018 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

„Някои велики мъдреци са постигнали тази неутрална позиция, практикувайки отречение, покаяние и медитация, за да овладеят сетивата си. Такива мъдреци най-общо се наричат йоги мистици, и в повечето случаи те са склонни да ценят духовната наслада от имперсоналната страна на Абсолютната Истина. Те на практика не знаят за трансценденталното удоволствие, получено при личния досег с Върховния Бог.[1]

Така че дори този вид просветление е привлекателно. Обаче…

„Всъщност трансценденталното удоволствие, извлечено от общуването с Върховната Личност, е далеч по-голямо от насладата, получена от имперсоналната Брахман реализация, заради пряката среща с вечната форма на Бога.”

Оттук можем да разберем, че и двата подхода са добри. Няма нищо неправилно в духовен смисъл. Едното е добро, а другото по-добро. Също както няма и лоши предани, нали? Има само добри предани. А някои са по-добри.

Тези въпроси се обсъждат и от Арджуна и Кришна в „Гита”: кой път е по-добър, така да се каже. „Какво е Твоето мнение за това?” – пита Арджуна. И тогава Кришна казва: „Тъй или инак, накрая всички ще стигнат при Мен.”[2] Защото сарва-карана-каранам, „Аз съм причината на всички причини. Затова накрая всичко се връща в Мен.”

„Когато някои светци, преминали през отречения и аскези, съзрели четириръката трансцендентна форма на Вишну, те възкликнали: „Тази четириръка форма на Бога, разкриваща се в синкав цвят, е вместилището на цялата наслада и центърът на жизнената ни сила. Всъщност, когато виждаме тази вечна форма на Вишну, ние, както и множество други парамаханси, незабавно биваме запленени от красотата на Бога.”[3]

Тук са споменати два много важни фактора. Че тази форма на Бога е извор на наслада и извор на живот; „вместилището на цялата наслада и центърът на жизнената ни сила”. А вие знаете, че имаме само тези две притежания – своя живот и своята любов. Прана и према това е всичко, с което разполагаме. И те са свързани с личностната концепция. Усещате ли разликата между съществуване и живот? Съществуването е теоретично, празно. Докато животът е обмен. В живота нещата се случват. Когато ни се случи нещо, чувстваме: „Да, това е животът ми!” Ако нищо не се случва, казваме: „Каква скука, направо смърт!” Просто приложете същия принцип и в духовен смисъл. Съществуването е теоретично, сухо. Докато животът, духовният живот, е изпълнен с очарование, изпълнен с обмяна.

Много пъти хората питат: „Е добре, какво се случва в съвършенството?” Защото си мислим, че то е тъкмо обратното на това, което виждаме тук. Тук виждаме движение, живот; а за там си мислим: „То е празнота, нищо не се случва там. Най-вероятно такова е нашето съвършенство.” Но казвам ви, истинският живот започва оттатък. Което считаме за живот тук е грешка. Истинският живот започва там.

Така че такова е нашето позитивно разбиране за съвършенството. То не е теоретична концепция, а жив опит, жив обмен. Нашата прана и нашата према са свързани и проявени там. А какво означава това на практично ниво? Че нашият живот е нашият ища-девата. Или че „Преданите живеят в сърцето ми”. Или че „Животът ми е посветен на ашрама”. Защото „Моята прана е там”. Така че ако казвате: „Животът ми и кръвта ми са за ашрама, обаче не върша никакво служене там”, това звучи странно. Щом сърцето ви е там, допринесете с нещо! Това не са просто празни думи.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността”, 35

[2] „Бхагавад Гита” 12.3-4

[3] „Нектара на предаността”, 35



Leave a Reply