Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Prananatha

Въпрос: Казахте, че човек трябва да намери индивидуалната си перспектива и способност да се заеме със служене на Кришна и да Го удовлетвори. Нима това е нещо, което трябва да открием за самите себе си или трябва да попитаме духовен учител?

Тиртха Махарадж: Ако знаете, тогава действайте; ако не знаете, тогава питайте. Разбира се, водачеството на нашите висшестоящи е много важно, то е съществено. Защото гуру е като диригент на симфоничен оркестър. За да имаме хубаво изпълнение на Пета Симфония на Бетховен, която се нарича „Съдба”, трябва да знаем кои ноти да изсвирим и кога. Инак няма да се получи хармонична симфония, а какофония. Затова трябва да следваме насоката на диригента, който е духовният учител.

Коментар на Ямуна: В „Бхагавад Гита” Кришна споменава осем-степенната йога система и единият от процесите е пранаяма. Така че шастра препоръчва пранаяма за овладяване на ума. Но когато бях със Садху Махарадж във Вриндаван, аз просто отворих една от книгите, от които той чете, и очите ми попаднаха на стих, в който се казваше, че пранаяма е много пагубна за преданите и че те не бива да я практикуват, защото пранаяма служи за контролиране на ума и чувствата, а преданите трябва да отворят чувствата си към Божественото. За пореден път видях, че нашите шастри са бхедабхеда[1] – те могат да препоръчат едно нещо и да кажат за същото нещо, че на друго ниво е пагубно. Разбирате ли, понякога можете да практикувате пранаяма за умиротворение на ума и това може да е добро за момента, но ако искате да постигнете нещо друго, не бива да практикувате пранаяма. Тогава си помислих: „Боже мой, та аз съм учител по йога, как ще преподавам прана-яма искрено отсега нататък?!”

Тиртха Махарадж: Въпреки това можем да добавим, че ние имаме предана пранаяма. Йогите си имат тяхната пранаяма, но ние си имаме наша, специална пранаяма. Защото яма тук означава „контрол”, нали, да се контролира дъха, прана. Прана е жизнената сила, не просто дъхът, а жизнената сила. А как да контролираме нашата прана, нашата жизнена сила? Спомняте си, Махапрабху е казал: мат прананатхас ту са ева на параха[2] – “Ти си господарят на моята прана.” Така че нашият контрол на собствената ни прана е да се посветим на Върховния. Прананатх – „Ти си владетелят на моята жизнена сила.” И тогава, ако Кришна, или Махапрабху, приеме дара на вашата прана, Той ще завладее вашата прана. Ще каже: „Сега твоята прана е Моя. Ти си амар прана – Моят живот.” Така че такава е нашата пранаяма. Дали тя е пагубна за преданите практики, как мислите? Надявам се, че не!

Въпрос: Искам да ви помоля да кажете нещо за танца като духовна практика. Как би могъл той да стане приношение?

Тиртха Махарадж: Как мога да говоря за танца? Как можем теоретично да обсъждаме танца? Невъзможно е, защото това са само думи, а танцът е начин на изразяване. Веднъж се бяхме събрали с едни приятели; уговаряхме се за темата на следващата ни беседа и те казаха: “Другия път ще говорим за тишината.” Аз казах: „Чакайте малко! Как се говори за тишина?!” Така че как бих могъл да кажа нещо за танца? Това е невъзможно!

Въпреки това, всяка духовна практика или приношение трябва да са искрени. Това е основното. Ако е пътешествие на егото, ако е шоу на способностите ми, на предаността ми, на знанието ми, на каквото и да е – тогава не струва. Така че, според моето скромно разбиране по тази тема – не можем да го направим, танцът трябва да ни призове.

 

[1] Едновременно еднакво и различно

[2] Шикшащака 8



Leave a Reply