Archives

Calendar

October 2022
M T W T F S S
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Основната практика на госвамите била да мантруват и да отдават дандавати. Шрила Пури Махарадж споменава нещо за дандаватите на госвамите.  Той казва, че Рагхунат дас Госвами мантрувал по двадесет и два часа на ден, а за да поддържа себе си имал час – час и половина, включително храненето – ако изобщо се хранел – и съня. Освен това поднасял по хиляда дандавата всеки ден. Пури Махарадж казва: “Хората в наши дни са толкова слаби, че не могат да поднесат по хиляда дандавата.” Само сметнете колко време отнема това и колко преданоотдадени трябва да срещате ежедневно, за да поднасяте по хиляда дандавата?! Затова Пури Махарадж казва: “Вие, хората от Запада, имате само един шанс – святото име. Мантрувайте!” и добавя: “Но на висок глас!”

Тези практики те правят смирен. Да поднасяме дандавати, когато срещнем някой, който е по-старши, или когато влизаме в храм – не бива да се отнасяме пренебрежително. Ако предложим своя атман по смирен начин, това е израз на съкровените ни чувства.

Госвамите прекарвали скъпоценното си време по такъв начин: мантрували за самите себе си и за благото на останалите, извличали нектара от писанията, общували вглъбено по духовен начин – така можели да надделеят над храненето и съня. И винаги имали смаранам. Най-напред шраванам и киртанам, а сетне смаранам. Разговаряли, изучавали, проумявали; а след това помнели.

А ако сте преживели няколко години в Бхакти, ще имате толкова много неща, които да си спомняте. Например, този път сме тук само за няколко дни, два-три дни. Но е като вечността. Едва няколко дни – а толкова много неща се случват! Така че има много за помнене. Веднъж Шрила Шридхара Махарадж гледал от терасата си. Знаете какво има за гледане там – джунгла. Но той казал: “О, колко много неща ми напомнят за Махапрабху!” Пред погледа ти само дървета и някаква зеленина, а на него всичко му напомня за Махапрабху.

Това е зрението, за което говорим: “Ако някой преданоотдаден Ме вижда навсякъде и вижда всичко в мен, Аз никога не съм изгубен за него.” Нека не ви стига да възприемате само формата; стремете се към същината.

Госвамите били в пълен екстаз. Това бил някакъв безразсъден екстаз. Ала в същото време те били запленени от предаността.

Въпрос на Хари-лила: Много пъти съм чувала, че трябва да мантруваме на висок глас. Защо на висок глас? Моето разбиране е, че всяка връзка е неповторима. Когато искаме да повикаме някого, не е необходимо всеки път да крещим, можем да изречем името му с нежност и шепот.

Тиртха Махарадж: Да, възможно е. При все това, кой е главният авторитет в мантруването? „Намаачария Харидас Тхакур – ки джай!” Казвате го всеки ден! Трябва да знаете какво казвате! Той е нама-ачария – ачарията, духовният учител в практиката на мантруването на святото име. И каква била неговата практика? Той повтарял триста хиляди имена всеки ден. Сто хиляди на глас, високо. Сто хиляди тихичко. И сто хиляди наум. Кое за какво е? Третото, мантруването в ума, е за вътрешно умиротворение, за покой на ума. Вторите сто хиляди, с тих глас – за духовна благодат, да се пречисти. А първите сто хиляди били за пречистване на останалите. Защото святото име носи добро на всички. Така че ако имаш способността да мантруваш като Харидас Тхакур, можеш да следваш този пример.

Но мантруването заедно, на висок глас, пеейки, преумножава силата. Ала съгласен съм, това е лична медитация. Трябва да откриеш своя собствен начин да изразяваш чувствата си. Понякога плачеш силно: „Кришна!” Друг път, в съкровени мигове, просто прошепваш: „Кришна…” Така че зависи от вашата настройка и от толкова много други неща. Но именно в това е идеята, че съществуват различни нива на мантруване. И ние трябва да практикуваме и едното, и другото.

Рамвиджай: Садху Махарадж също говори за мантруването, защото аз му зададох същия въпрос: “Добре ли е да се мантрува на висок глас?” Защото той беше много смутен, когато в стаята се мантруваше на различни гласове и каза: “Никой не мантрува така във Вриндавана! Дори не трябва да си мърдаш езика!”

Тиртха Махарадж: Да, но вие къде живеете…?



Leave a Reply