Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.08.2018, Лудащо)

Вие сте част от мистичен процес. Едно нещо е сигурно – Бог живее в сърцето на всеки. Но на нас не ни стига просто да вярваме това. Ние искаме да го усетим, то да стане реалност за нас. Затова казах, че сте част от мистичен процес, защото да се открие съкровеното присъствие на Всевишния – това е мистично единение.

Добре, съгласни сме по тази точка. Но тогава, какво да направим по въпроса? Да станем йоги в Хималаите? Да се наемем с всички необходими отречения? Или може би това е прекалено крайно? По-добре да не променяме нищо в живота си, да не вършим нищо, пък да получаваме всички благини?

Мисля, че правилното решение е някъде по средата. Ставаш йоги вътрешно, а външно си оставаш все същия глупав предишен човек. Мисля, че това е много по-добре, отколкото да си йоги отвън, а да си все същия отвътре. Затова Шрила Прабхупад е казал, че е много по-добре да си честен метач, отколкото лъжлив йоги.

При все това, ние искаме да направим нещо за това мистично преживяване. Какво? Мисля, че трябва да направим онова, което най-общо липсва в живота ни. А какво липсва? Простичките основни духовни практики. Като да медитираме повече, да общуваме повече с преданите, да свършим някое хубаво служене като сърдечно приношение. Да послушаме; защото през повечето време все говорим. Сега си вземете почивка – послушайте. Повече бхаджан, повече прасадам. Това е моето смирено предложение. Защо се събираме заедно? За да извършваме тези толкова простички духовни практики. Правете ги повече или ги правете по-добре. Две неща винаги можем да добавим към настроението за служене: едното е количеството, другото е качеството. Мантруването е количество, дълбочината на мантруването е качеството.

Във всички духовни кръгове се приема, че най-добрият начин да се установи жива и любяща връзка между душата и Бога е чрез мантра-медитация. Това спомага мистичното единение. Затова смирено моля всички да се влеят в това настроение, в този дух. Външно може да сме си същите като преди, ала вътрешно трябва да се променяме, трябва да ставаме по-добри. И недейте да правите обратното – да се променяте външно, а вътрешно да сте същите. Много пъти срещам хора, които ми казват, „О, ти си си същият!“ Отвръщам: „Уви, така е.“

Всички се молим за върховната милост на нашите наставници да съумеем да надмогваме външните и вътрешните трудности и да се доближаваме до изначалната същност на душата, която е любящо служене към Бога.

(следва продължение)