Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 03.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Както е казано в „Харинама Чинтамани“, второстепенните имена на Бога са Творец, Отец – описателни функции. Първостепенните имена са изпълнени с раса.

И знаете тази класическа история, когато един ученик пита учителя: „О, учителю, моля те, кажи ми кое е правилното произношение, как да изричам вярно името на Кришна?” Защото например бхактите от Ориса казват „Крушна“. Въобще всички различни нации си имат специфично произношение. Да речем, за японските предани е много трудно да правят разлика между „л“ и „р“. Така че понякога те казват „Клишна, Клишна“. В Бенгал пък казват „Кришно“; така че има най-различни начини. Разбира се всички си имаме специфики – затова въпросът е съвсем уместен: какво е правилното произношение на името „Кришна“, на името на Кришна?

Тогава учителят отвърнал: „Правилното произношение на „Кришна“ е „Говинда“!“ Защо? Защото дори „Кришна“ е общ термин – Всепривличащият, добре; но кой е Той всъщност, наистина, в крайна сметка?! Затова учителят дава правилния отговор: моят Кришна е Говинда – този, който ще се погрижи за мен, който ще ме води. Аз не съм просто изгубена душа, ами изгубено теленце. И надеждата ми е, че Той ще дойде за мен. Говинда е онзи, към когото можеш да се обърнеш, който ще отвърне. Затова моят Кришна е Говинда. Не е ли това изпълнено с раса?! Много е раса. По този начин не постигате някакво общо избавление, а съвсем специфична покана да се включите в лилата.

И така, трансценденталният, свръхестествен метод, който ще ни помогне да прекосим пределите на три-гуна, е святото име. Ще можете да надмогнете влиянията на трите гуни и ще можете да преодолеете ограниченията на четирите епохи – така че всички останали методи са включени в мантруването.

(следва продължение)