Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 12.05.2019 сутрин, София)

В живота като цяло трябва да мислим в процеси. Това означава, че започваме от една точка и се стремим да стигнем до друга точка. Започнали сме от клетката. Опитваме се да отворим вратата на тази клетка. Трябва да намерим птичката. И да помогнем на тази птичка да избяга от тази клетка. И не просто да избяга, но да полети на собствените си криле.

Заради това е необходимо да наблюдаваме общия път на религиите и да видим разликата между обичайните религиозни практики и духовния процес. Отново, трябва да тръгнем отнякъде и да стигнем до друго място. Понеже в началото ни е нужно съвсем елементарно обучение: как да живеем правилно. Знаете, ние живеем в много обърната ситуация, култура и общество, където правим нещата по навик, както сме свикнали и често пъти съвсем наобратно, от както би трябвало да бъдат правени. Например, някои хора си лягат призори. Вие излизате на джапа-разходка, а срещате хора, които се прибират да си легнат. Или друг път, в добрия случай, взимате сутрешен душ и след това си миете зъбите. Би трябвало да е обратното – първо ги миете, после се къпете.

Виждате, нуждаем се от съвсем елементарно обучение. Не само да изучаваме някаква възвишена философия, ами и правилната последователност на нещата. А защо трябва да почистваме тялото си сутрин? За да се подготвим за духовна практика. Ако тялото ви е мръсно, тогава какво можете да очаквате от ума си? Така че съществува естествен ред на нещата. 

На различна възраст е нужно да придобиваме различни качества. Какво е хубавото на бебето? Например, то може да ака и пишка, обаче родителите се радват: „Тялото му функционира правилно, здравичко е.” Това е толкова успокояващо! Обаче ако сте на 20 години и това е единственият начин, по който можете да зарадвате другите, родителите ви няма да са особено щастливи. 

Така че красотата на младостта е безгранична. Например страстта. Ако един млад човек не е страстен, тогава защо въобще е млад? Но ако един старец е пълен със страсти, това вече не е толкова очарователно. Тогава в какво е красотата на старостта? Не е в бръчките. Не е в бастуна, на който се подпирате, за да вървите. В какво се състои красотата на старостта? 

Бхагават Прасад: В мъдростта.

Свами Тиртха: Правилно. Ако не добием това качество, няма красота в старостта. 

И така, във всички фази, във всички дейности е нужно да следваме правилната последователност. Затова, след такова съвсем основополагащо обучение – как да си миете зъбите – трябва да стигнем до нравствения стандарт в живота. В повечето случаи религиите или духовните общества – например йога, както и други групи – се стараят да образоват хората в моралните стандарти. Стремят се да представят и помогнат на хората да следват един добър, по-саттвичен начин на живот. Ала това е просто като опитомяване на диво животно. То всъщност не е най-висшата цел на никой религиозен процес – да се дадат някакви нравствени стандарти. Човек може да има морал и без да следва религиозни принципи, нали? Тогава каква е целта? Недейте да спирате дотук. Защото понякога, ако спрем на относителните принципи е възможно да има конфликт. Затова е нужно да стигнем до абсолютното ниво, духовното ниво. Това е парам-дхарма – тя стои отвъд тези базисни правила, тези последователности, отвъд моралните стандарти, а също и отвъд интелектуалното ниво. 

Големият скок не е от обикновен човек да се превърнеш във вярващ. Големият скок е от религиозен човек, от следовник на садхана, да се превърнеш в духовен, усъвършенстван, завършен човек. Това е големият скок. Да направи от глупака образован човек е задължение на училището. Да направи от образования човек религиозен е задължение на религията. Да направи от религиозния човек духовен човек е задължение на духовния процес. А да направи от духовния човек осъществен човек е задължение на реализацията. Това е пътят, който трябва да следваме тук – от първите стъпки да стигнем до най-висшите нива на реализация. 

Не искам да говоря повече за миене на зъби. Не ме интересува, правете го както можете. Многократно сме говорили за нравствените стандарти: да станете по-добри хора, да следвате саттвичен начин на живот и т.н. Но не спирайте дотук. Това не е краят на пътуването.

(следва продължение)