Sharanagati

Какво е свобода? Докато се намираме под магьосническата омая на илюзията си мислим, че свобода е онова, което искам да правя. Каквато и прищявка да ми хрумне, втурвам се да я осъществя – в това е моята свобода. Много е опасно когато подобен подход се съчетае с някаква философия. Рага марга… Но ти служиш единствено на тялото! Това е дълбока, тотална заблуда. В името на спонтанната преданост – това е груба грешка. Затова трябва да научим какво е истинската свобода и ако сравним ситуацията със слънцето и облака, ние нямаме действително понятие за свобода, понеже разбирането ни е покрито. Свободата има определени правила; и тези правила трябва да бъдат следвани, инак дългоочакваната свобода няма да се случи. Така че можем да кажем, че свободата в определен смисъл е ограничена. Ала ограниченията ще ни изведат на друго едно ниво на по-необятна свобода.

Тогава каква е тази свобода? Имате ли някакво определение за свобода? Какво се казва най-общо във философията и в науката за свободата?

Тя е свобода на избора. След това се говори за свобода на действията. Говори се за свобода на волята. В действителност не можем наистина да говорим за свобода на действията, тъй като сме ограничени от толкова много различни неща, не можем да постъпваме както ни харесва; но човек поне може да си мисли и да желае каквото си иска. Най-вероятно няма да може да го осъществи; при все това свободата на желанието е по-голяма от свободата на действието. Други казват, че свободата е осъзната необходимост. Това отново означава ограничение, но изразено по такъв начин, че хората да си кажат: “Ехе!” Разбирането, че нещо е необходимо, че е нужно да се направи.

И така, нашата свобода е взаимовръзка. Свободата ни е ограничена от материалните връзки. Ала виждаме, че тя ни се разкрива чрез божествената връзка.

Човек по структура е подобен на черупка, съществуват пластове в разбирането за неговата свобода и възможности. Най-малкият вътрешен кръг са проявените му способности – онова, което вече е постигнал. Следващият по-голям кръг са възможностите му. Всъщност ние действаме според възможностите си. Бихте могли да направите повече от онова, което вършите. Следващият кръг са, да ги наречем, вашите задължения. Това означава, че трябва да работим здраво, за да изпълним дълга си. Междувременно откривате и своята компетентност – някъде между задълженията и способностите си. Но най-големият кръг – това е вашата свобода. Тази свобода се постига чрез божествената милост като обективен принцип и чрез нашата отдаденост като субективен принос. И така, най-малкият кръг отвътре – това са нашите дейности, това, което правим в момента. По-големият кръг е онова, което бихме могли да направим, което бихме могли да постигнем. Първото са осъществените задължения; второто са възможностите. Мисля, че е очевидно. Можем да направим повече, отколкото правим. Обаче сме ленивци и затова не го правим, не осъществяваме всичко, което е възможно да се изпълни. Как можем да наречем това? Възможностите – това, което бихме могли да сторим. Третото беше дългът – онова, което трябва да направим. И някъде помежду им трябва да открием своята компетентност. Какво остана? Свободата, най-просторният кръг. Тази свобода можем да я наречем по друг начин – призив от Бога. Призвани сте за определена мисия.

За да минем от едно ниво на друго, трябва да вложим старание, да положим усилие. От дейностите към възможностите трябва да преодолеем мързела си. От възможностите към дълга трябва да разширим разбирането си и да поемем по-голяма отговорност. Защото ако разбера какъв е дългът ми, това означава, че поемам повече отговорност. А как да прескочим от дълга към свободата? Това става чрез отдадеността. И така, най-напред е дейността, да преодолеем леността; второто е интелектът – разбиране и поемане на отговорност; и третото, скокът към свободата, е посветеността – да го наречем, емоционалният подход. Следващият път като идем на тези три езера, можем да се окъпем и в трите; в първото – за да победим мързела, сат, да станем активни; второто – за да разширим мирогледа си, интелектуална баня, чит; и третото е емоционалното умиване – да се пречистим от всяко ограничение, дори от дълга, и да достигнем свободата – ананда. Сат-чит-ананда.

Смятам, че е очевидно: бъдете действени, бъдете мъдри и бъдете смирени. Тогава ще постигнете свобода. Затова ако искаме да разберем и да определим правилата на свободата, ето ги: интелигентно и смирено действие.

Въпрос на Крипадхам: Това съответства ли на трите гуни на природата?

Тиртха Махарадж: Ако нямаш достатъчно разбиране, очевидно е, че липсата на разбиране е тамастично влияние. Това разбира се ще възпрепятства дейностите ти, макар че понякога глупаците са също много активни, което е още по-опасно. Но тук, за да преминем от настоящето си положение към своите възможности, ние се нуждаем от повече чит. Разбира се, през цялото време се нуждаем от повече чит; сат-чит-ананда, и трите участват през цялото време; на един етап едното доминира повече, на друг етап друго. Можем да кажем, че за да преодолеем невежеството се нуждаем от повече чит. Леността също се включва в невежеството. За да открием правилния начин, по който да постъпваме, ние се нуждаем от действие, мъдро действие. А, за да намерим пътя извън материалното оплитане, имаме нужда от пречистена саттва. Така че какво беше определението? Свободата е мъдро и смирено действие.

Някои хора казват, че от този живот трябва да извлечем максималното. Като говорим за гуните, това какъв тип подход е? Раджастичен. Други пък казват: „ О, нека просто си поспим”, те действат напълно под нивото на възможностите си; какъв тип са? Тамастичен тип. Ако някой иска да постигне максималното, той е раджастичен; ако постига минималното е тамастичен. Какво остава тогава? Оптималното, и то е сатвично. А ако посветите своите оптимални решения на Кришна, тогава това е преданост, шуддха-саттва. Затова винаги търсете оптималното решение.

Крипадхам: Къде е предаността в тази свобода?

Тиртха Махарадж: Е, на мен ми се струва, че „мъдро и смирено действие” е просто друг начин да се каже „посветено практическо служене”. Не бих подкрепил мнението, че първо трябва да постигнем нещо, пък сетне да станем бхакти. Понеже някои хора така мислят. Ала Шрила Шридхара Махарадж не одобрявал това, отхвърлял го. Дори в началната точка, където се намираме сега, към своите ограничени дейности нека добавим посветеност – за да могат те да се превърнат от карма в карма-йога. Имате ли някаква интелигентност, гяна, добавете малко посветеност и тя ще стане гяна-йога. Имайте своите чувства, но добавете малко посветеност – тогава от бхакти те ще се превърнат в бхакти-йога. А ако добавите няколко капки нектар към своята бхакти-йога, тя става према, према-бхакти.

Винаги казваме, че трябва да влагаме най-проникновените си молитви, за да преминем на следващото ниво. В момента се намираме в сферата на ограничените си дейности, ала ако целта ни е да постигнем свобода, ако медитираме върху тази посветена духовна свобода, тогава тя е постижима. Затова винаги се стремете да добавяте тази универсална визия, че ние работим за вечността, че действаме, за да преодолеем смъртта и раждането и да намерим изход от тази необятна материална сфера. Тогава с лекота ще понасяме и превъзмогваме малките трудности, които ще ни спохождат. Затова бихме могли да кажем, че отдадеността е позитивният и прогресивен път към безсмъртието.