Sharanagati

Санатана кахе бала кайла упадеш

Таха джава сей мора прабху датта деш

(Ч.Ч.3.4.144)

Този израз е много важен, затова моля ви, запомнете го: „Прабху датта деш.” „Деш” означава място, а „Прабху датта” – „дадено от Бога”. Място, дадено от Бога. Трябва да се придържате към служенето си. Защото щом Бог, или нашият учител, ни дават някакво служене, това за нас е Прабху датта деш. И трябва да ви кажа, че за мен София е Прабху датта деш. Защото моят духовен учител му даде служенето да идвам тук, да посещавам бхактите. Затова съм много благодарен на всички ви, че създадохте, поддържате и населявате този деш, та да не трябва да пристигам на пусто място, а да идвам тук и да гледам как предаността ви пораства. Имаше време, когато трябваше да покажа привързаността си към София. И то не от себични желания, а защото това е Прабху датта деш за мен. Това не е моето място, то ми е дадено. Усещате ли разликата? Не място за наслаждение, а за служене. А човек трябва да е привързан към служенето си.

В класически времена преданият НИКОГА не би напуснал служенето, дадено му от неговия учител. Но разбира се, сега не сме в класически времена и повечето от хората не са настроени към такова класическо отношение. Все пак, постарайте се да запомните този израз – Прабху датта деш. И когато осъзнаете в собствения си живот кое е вашето Прабху датта деш, съсредоточете ума си там и служете на този принцип. Това се основава на доверие и уважение: „Трябва да служа така, както ми е дадено.”

Прабху датта деш – може да си помислите, че това е само едно специфично задължение или служене. Което е вярно! Но всъщност какво е истинското Прабху датта деш, какво е истинското служене, завещано ни от духовния учител? Върнете се, върнете се обратно у дома, обратно при Бога.

Така че в един смисъл Прабху датта деш е локализирано – отивате на едно определено място и това е то. Но ако разгърнем разбирането си ще осъзнаем, че целият ни живот трябва да бъде такъв. Всичко, което правим трябва да бъде под закрила и в името на служенето.

И ако винаги действате под закрилата и напътствията на Шри Кришна и Шри Гуру, тогава това за вас ще бъде Прабху датта деш. Това означава, че те са ни дарили живота, някакво пространство, някакво време, в което да изразим своето изпълнено с обич служене и благодарността си. „О мой Господи, ти си ми дал този живот, затова ще го оползотворя за Теб.” Тъй че Прабху датта деш може да е едно специфично служене – или целия ви живот. Започнете от специфичното, а след това го разширете към общото.

Изразът гласи: „Прабху датта деш” – дадено от Бога, от учителя.” Не е „изнамерено от слугата”, а „дадено от Бога.” Но това е конкретен случай, специфична ситуация. Инак когато живеем живота си, ако разберем че трябва да живеем заради Абсолютната Истина, тогава в живота ни настъпва промяна: осъзнаваме, че цялото ни съществуване ни е дадено, осигурено за да постигнем някакви по-висши цели. Когато сме го получили от учителя си – тогава случаят е конкретен, това е специфична ситуация. Когато не сме влезли в подобна взаимовръзка или пък нямаме учител – както повечето хора нямат – въпреки всичко ако разберем, че живота е да се живее за Бога – това е промяната. По този начин ще открием различно измерение в живота си.

Но Прабху датта деш е съвсем специфичният акт на даване на някаква заръка, прехвърляне на определени задължения или правомощия.